Я. Г. Разкажи, моля те, за твоите срещи с „Топлоцентрала“ - първо през фестивала, после и като публика, а накрая и като активен участник в процесите.
Г. К. Моите срещи с „Топлоцентрала“ започнаха много преди сградата реално да се превърне в това, което е днес. Това беше един важен период, в който различни културни мениджъри и артисти започнаха да осъзнават какво означава подобно място. Според мен именно затова „Топлоцентрала“ успя да стане факт – защото обедини доста хора от така наречената „екосистема“, които ѝ гласуваха доверие и започнаха да работят застъпнически за това тази сграда да мине от статута на неизползваемо пространство към статута на изключително използваемо и ценно пространство – не само за София, а за цялото българско общество.
Този процес беше достатъчно дълъг, но и достатъчно плътен. Много организации – и не само от България – се включиха в тази „задруга“, и именно така се получи това, което виждаме днес. В един момент общинската власт разбра, че става дума за нещо важно – за нещо, което се полага на гражданите и на професионалистите от културния сектор. И аз не мисля, че това е заслуга на властта или на Министерството на културата; по-скоро е заслуга на самите хора, които успяха да се обединят.
Да, това наистина е процес отдолу нагоре, с преговори и много настойчивост. Но ако се преместим „след“ – след ремонта на сградата, когато „Топлоцентрала“ вече е факт… Понеже ти си участвал и в предисторията, и в настоящето: има ли нещо в начина, по който си си я представял тогава, което се оказа различно днес – нещо повече или по-малко, отколкото сте очаквали?
Я. Г. Да, това наистина е процес отдолу нагоре, с преговори и много настойчивост. Но ако се преместим „след“ – след ремонта на сградата, когато „Топлоцентрала“ вече е факт… Понеже ти си участвал и в предисторията, и в настоящето: има ли нещо в начина, по който си си я представял тогава, което се оказа различно днес – нещо повече или по-малко, отколкото сте очаквали?
Г. К. Това, което беше необходимо да се случи, според мен се случи: имаме нова инфраструктура, която беше възстановена и пусната в действие. Въпросът е колко качествено беше направена. Според мен много неща от това, което е там в момента, технически не е изпълнено така, че да бъде устойчиво във времето. Това е „класически български случай“ – нищо различно от онова, което наричаме „ремонт на ремонта“, „преход на прехода“. Всички тези механизми, които движат българската действителност, могат да се открият и в „Топлоцентрала“ – понякога по доста директен, да не кажа зловещ начин. Това е цената, която плащаме като хора, които използват пространството. Има страшно много недомислици. Ще дам пример от моята перспектива.
В началото на проекта, „Топлоцентрала“ не беше замислена като място с активна презентация на циркови изкуства. Въпреки това, на ниво естетика и смисъл на цирка тя се превърна в едно от най-популярните места за съвременен цирк – не само в България, а и в региона. Това означава, че в първоначалната архитектурна и техническа концепция не създадохме достатъчно „тежки точки“, на които да се окачват конструкции. Не успяхме да предвидим и подходящ под, с точки за закрепване на тежки съоръжения. Това е огромна слабост на пространството – лимитира възможностите и го свежда до сравнително „обикновена“ сцена за представление, без истински цирков капацитет.
Я. Г. Като програмен директор на фестивала, можеш ли да кажеш с какво фактът, че фестивалът “Цирколюция“ е в „Топлоцентрала“ му помага или го променя: в програмно отношение, в работата с публиките? И по-общо: с какво самото съществуване на „Топлоцентрала“ променя както фестивала, така и средата? Ако си представиш фестивала без „Топлоцентрала“ – как би изглеждал?
Г. К. Първо, по отношение на фестивала: за нас, хората, които организират и представят съвременен цирк, „Топлоцентрала“ е почти идеално място.
Идеално е заради локацията – достъпна, знакова, вписана в градската тъкан – и заради разнообразието от пространства. В нашите формати използваме огромна част от сградата и околността. Използваме бара като сцена, терасата – чудесно място за представления, уъркшопи и циркови работилници, както ги наричаме. Слизаме и в амфитеатъра, който използваме за представления на открито и за обучения. Пространството пред западната фасада е чудесно за работа, източната страна – също. Трите зали в сградата, погледнати от циркова перспектива, са малки, но това има и положителен ефект – залите лесно могат да са „над 100%“ пълни и така се създава усещане за интензивност и събитийност. Получава се баланс: голямо съсредоточаване на различни типове събития, които си „партнират“ и привличат различни публики.
Ако нямаше „Топлоцентрала“ като пространство, създадено с такава цел, не знам как точно бихме търсили заместител. Вероятно бихме сглобявали хибрид: зала в Младежкия театър или „Театър София“, или зала 2 на НДК, комбинирана с открити и обществени пространства за нашите най-разнообразни формати. Миналата година, например, реализирахме вертикална акробатика във вътрешността на „Топлоцентрала“ и по цялата ѝ западна фасада – покривът служеше като плацдарм за въжетата и за „връзванията“. Мисля, че я използвахме буквално „отвсякъде“, и то добре. Важно за нас е и че ползваме резидентния център – място, където артистите отсядат, почиват, хапват, срещат се помежду си и с гости. Това също е ключово за фестивал като нашия. Така че фактът, че „Топлоцентрала“ отговаря на изисквания за много разнообразни събития, ми изглежда изцяло естествен. Според мен съвременните културни сгради, съвременната архитектура въобще, трябва да отговарят на подобни „запитвания“ – идващи от мениджъри и от формати изкуство като цирка. Когато говорим за цирк, трябва да знаем, че това е изключително адаптивно изкуство, което може да се представи практически навсякъде на Земята (и защо не – един ден и извън Земята). Голяма част от спектаклите и произведенията са site-specific – създадени за конкретно пространство. Такъв беше, например, спектакълът на Хана Скъли от миналата година – създаден специално за фасадата, покрива и прилежащите пространства на „Топлоцентрала“.
5 ГОДИНИ ТОПЛОЦЕНТРАЛА! ОЧАКВАМЕ ВИ ПРЕЗ РОЖДЕНАТА СЕДМИЦА НА ТОПЛОЦЕНТРАЛА В КРАЯ НА НОЕМВРИ!


