СЕГАШНО : ПЕРФЕКТНО / 14 октомври 2023 / Зала 1 / 19.30 часа
Не прави леяни богове. Изход 34:17
От времето на византийските войници, натоварени с отговорността да премахнат портрета на Христос от Бронзовата порта до Императорския дворец, до атаките на суфражетките срещу изкуството в британските галерии, до днешните активисти, събарящи колониални статуи на Запад. Наред с доминиращите образи, икони и разкази, винаги е имало алтернативни конкуриращи се такива, готови да оберат излишъка в подходящия момент. Наред с фанатичните иконоборци, безкомпромисно унищожаващи всички признаци на враждебна идеология, имаше паралелна тълпа от също толкова фанатични иконоборци, които защитаваха съществуващите символи до последния си дъх.
Present: perfect е представление, което изследва иконоборческите жестове днес, чрез които се свързваме със символите от собственото ни минало, кoито са сформирали на нашата културна идентичност. Изпълнителите Ирина Андреева и Тинка Аврамова ще ви разведат из нашия музей с ценни исторически предмети в колекцията си, но те само отбелязват различни версии на важни исторически събития и вече е трудно да се разграничи кои са важни, кои е хубаво да помним и кои е по-добре да забравим. Представителните пространства на почтената институция на паметта бавно се превръщат в причудлива „стая на яростта“, където отдавна отминали събития се трансформират в най-актуалното настояще, а забравената история се превръща в ракетна стрелба за настоящето.
БИЛЕТИ
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Кое твое умение те държи на повърхността, без да потъваш и да се губиш в океана от информация?
Т. А. Винаги се опитвам да контактувам лично с хората, а не да разчитам на информация от медиите и непрозрачни източници. Вярвам, че като уча и разговарям директно с хората, мога да събера информация и опит от другите и след това да създам свой собствен смисъл и разбиране.
Как знаеш, че работата е приключила и произведението ти е завършено?
Т. А. Накратко - не можеш да знаеш! Това зависи и от произведението. Когато режисирам собствената си работа, от самото начало приемам, че произведението има нужда от време, за да израсне и да се адаптира, и че това може да се случи само когато позволиш на нещата да съществуват и да бъдат в контакт с публиката. Не мога да предвидя или да планирам всичко на репетициите или да създам цялостно произведение, но вместо това правя всичко възможно да създам една заземена, но отворена структура, която да осигури площадка за промяна и развитие. Поради живия си формат, театърът постоянно се променя и е в диалог с всяка нова публика, нова среда и контекст, основани на случващото се в света. Това се отразява на изпълнителите, а също и на съдържанието на самата пиеса, която след това променя произведението в отговор на тези нови срещи. Това е постоянен процес, който може да се счита за завършен едва след последното представление, след като произведението се е променило и е реагирало на всяка предходна репетиция.
Какви отговорности има един съвременен артист?
Т. А. Като съвременни артисти смятам, че е наша отговорност да създаваме изкуство, което е възможно най-автентично. В свят, в който почти всичко е фалшиво, изкуството се е превърнало в мястото, където автентичността все още може да съществува и да бъде споделяна. Парадоксално е, тъй като изкуството и театърът се смятат по-скоро за репрезентации на реалния живот, отколкото за истинско нещо. Вярвам, че сме стигнали до момент, в който около нас има толкова много шум в ежедневието ни, че имаме нужда от артисти, които да ни върнат към реалността и автентичността чрез театър, танц, изкуство, кино и т.н.
Като артисти, имаме възможността да използваме изкуството си не за прокарване на програми, а просто да създадем пространство, в което хората да се изправят пред огледалото и да се замислят за това какво се случва в света и как можем да взаимодействаме със себе си и другите по един по-автентичен и истински начин.
Имаш ли идоли?
Т. А. Не мога да се сетя за някакви идоли, които да имам в момента, но когато бях по-млада, моите идоли бяха The Beatles.
Каква е разликата между героите и идолите/иконите?
Т. А. За мен разликата е в действието и популярността. Вярвам, че понятието за герой е човек, който предприема действия срещу това, което смята за неправилно или несправедливо, иска да промени нещо. Един герой също така не се нуждае от фенска маса или може да не е непременно толкова добре познат на широката общественост. Мисля, че всеки от нас определя своите герои въз основа на личните си ценности, което прави героите ни по-лични и субективни. Един идол или икона не е задължително да има същата цел като героя, а вместо това се превръща в идол въз основа на своите умения или мисли и позицията си в света. Идолите са популярни и много хора гледат на тях или ги почитат и това се превръща в колективно решение или споразумение, че даден идол има ценно или важно място в обществото.
Какви са необходимите изисквания за да станеш светец?
Т. А. Бих искала да цитирам един спектакъл, по който работих и за който бях драматург, наречен SVATA. Това е монолог на една актриса, Степанка Тодорова, която се опитва да разбере какво означава да бъдеш свята актриса. Смятам, че тази част от монолога отговаря идеално на този въпрос.
“Светата актриса приема предизвикателството и изпълнява духовен акт на сцената.
Светата актриса се освобождава от всякаква съпротива срещу всякакви психични импулси.
Светата актриса се жертва. Тя тръгва на пътешествие на саможертва заедно с публиката.
Светата актриса изгаря тялото си.
Светата актриса изгаря. Тя предава посланието от горящата клада.
Светата актриса ви кани на пиршество в духовните равнини.
Светата актриса не е за възхищение.
Тялото на святата актриса не е за възхищение.
Светата актриса не е актриса, която може да се продава на пазара.
Светата актриса е добра актриса?
Искам да бъда добра актриса.”
Кой е любимият ти момент в present:perfect?
Т. А. Любимият ми момент е, когато публиката най-накрая разбере играта на представлението и мога да видя реакциите им и как са готови да играят с нас. Това е толкова удовлетворяващ момент - да бъдеш заедно с публиката на сцената и да можеш да реагираш на нея, а като актриса това ме държи готова на момента да реагирам на всичко и да импровизирам, което поддържа представлението свежо и различно всеки път, когато играем.
Как това, че си жена се отразява на изживяването ти като пърформар в това представление?
Т .А. Никога преди не съм се замисляла за позицията си на жена в този спектакъл, винаги ми е било ясно, че това е част от творбата и че самата творба се основава на мен и Ирина като изпълнители. Така че вместо това мисля, че това, което влияе повече на представлението, са различията между мен и Ирина като изпълнители на сцената. Аз съм млада “millennial” американка, а Ирина е от по-старото поколение и е от Русия. В оригиналния чешки контекст на представлението имате две жени от различни поколения и произход, които обясняват на чехите за собствената им история, което, разбира се, е комично и абсурдно. Целият спектакъл се заиграва с нашите идентичности и затова, разбира се, това, че съм жена, е част от моята идентичност и в актьорската си игра се заигравам с определени стереотипи и качества на "woke, феминистка, miellennial жена", за да провокирам публиката. Целта на представлението е именно да подчертае тези различни гледни точки и идеологии и как те влияят на начина, по който мислим и се държим днес.
Какви биха били жените диктатори?
Т. А. Хаха! Мисля, че една жена диктатор ще разбие света, но в добрия смисъл на думата. Мисля, че това няма да е типична диктатура в смисъл, че всички решения ще се основават на егото и личната изгода на жената диктатор, а по-скоро тя ще се консултира с другите и ще се опитва да получи различни мнения и подходи, но в крайна сметка нещата наистина ще се случват! Решенията, които трябва да се вземат, ще се вземат своевременно, защото жената диктатор действително ще предприеме действия и ще използва властта си, вместо да чака хората да се опитат да се споразумеят за нещо и никога да не направят нищо. Тя също така няма да се нарича диктатор и няма да прави всичко за себе си, а вместо това ще прави нещата по-практични за всички.
За или против премахването на паметника на съветската армия в София?
Т. А. По принцип съм против премахването на паметници. За мен е важно да се помисли какви са дългосрочните последици от подобно решение за бъдещите поколения и то не трябва да се основава на стари начини на мислене. Много е опасно, ако започнем да заличаваме историята си, като премахваме всичко, което е проблематично или болезнено, свързано с миналото ни. Вместо това смятам, че това ни дава възможност да водим диалог и да образоваме себе си и по-младото поколение. Ако започнем да променяме отношението си към миналото и го използваме като инструмент за по-добро бъдеще, това може да насърчи и творчеството и новите начини на мислене. Мисля, че вместо да се разрушават паметници, има възможност да се взаимодейства с тях по различни начини, да се помолят артистите да създадат инсталации, пърформанси и протести, които могат да ангажират и да привлекат вниманието към проблемите, които тези паметници могат да представляват и съдържат. Провеждането на тези дискусии е и много добър инструмент за измерване и установяване на това какви са ценностите на хората днес и как се чувстват те. Толкова често се обграждаме само с хора, които мислят като нас, и забравяме, че има и други, които вярват различно. Когато се провеждат подобни дебати, те насочват вниманието ни към тези различни ценности и възгледи и могат да бъдат отправна точка за социална промяна. Трябва да гледаме на паметниците като на напомняне за потенциала на бъдещето, а не като на бреме или котва, която ни държи в миналото.
Доста значим въпрос в сегашната ни реалност, ще се гледа!