LifeLines: Blavatsky Freud Experience/ 08 октомври 2026 / Зала 2 / 19.00 часа
БИЛЕТИ
LifeLines: Blavatsky Freud Experience е постдраматичен интермедиален танцов театрален спектакъл, който изследва космическите сили, правото на майката и детето да изберат живот или смърт, както и отговорността на обществото във време на глобална хуманитарна криза.
LifeLines: Blavatsky Freud Experience съчетава драма, ритуал, танц и аудиовизуални технологии, за да изследва сътворението в епохата на Агенциите за културно разузнаване. В една блокирала сцена на Рождеството двойка пътешественици във времето — спиритуалистката мадам Блаватска и психологът Зигмунд Фройд — предлагат терапевтични теософски и психоаналитични разкази за произхода. Техните истории са прекъснати от разкъсвана от войната и объркана бъдеща майка, която ги извежда от техните езотерични съновидни светове — от дълбините на вагиналния си канал и през различни измерения — за да освободи Майката на Новата епоха и Бащата на психоанализата.
Оригиналната музика, основана на американския джаз и балканската музикална традиция и изпълнявана с жив цигулков акомпанимент, влиза в сблъсък със съмнителни дигитални архиви, генерирани от изкуствен интелект, както и с интензивно спазматичния език на ритуалния танц, който в крайна сметка блажено надмогва самоунищожителното отчаяние на човечеството в настоящия момент на глобална криза.
Идеята зад спектакъла е да обедини и хармонизира в диалог суровата човешка природа (раждането, танца), човешкия стремеж към създаване на знание като начин за намаляване на травмата и обясняване на мистерията, дебатите около репродуктивните права и старите и новите технологии (от акустичната музика до дигиталното съдържание, генерирано от изкуствен интелект), за да отправи призив към всички нас да станем по-осъзнати и по-състрадателни, преди да е станало твърде късно.
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Какво би казал на нероденото дете, минути преди появата му?
Б. Р. Имаш всичко, за което да живееш — втурни се в живота.
Бебето вижда войните в Украйна, Судан и Газа, унищожаването на околната среда, глада и политическото насилие. Как избягваш всичко това да се превърне просто в пореден каталог на ужаси?
Б. Р. Началната сцена разкрива какво вижда нероденото дете от света отвъд утробата и така обяснява нежеланието му да влезе в него. В хода на представлението този конфликт намира разрешение, но не непременно чрез решението му да се появи на света по очаквания начин.
Не чувствате ли, че с това представление отнемате единствената невинност в човешкия живот? Правото по рождение на всяко дете?
Б. Р. Наблюдението без разбиране е форма на невинност, ако определим невинността като липса на опит и знание. Представлението предполага, че неродените притежават знание; това знание обаче функционира метафилософски, защото е предетично, все още не е оформено от социална структура и постфеноменологично, защото все още не разполага с интерпретативен апарат, чрез който да го осмисля. И именно затова то постоянно надхвърля параметрите, които впоследствие ще му бъдат наложени.
С други думи, неговата трансверсалност - неопределената и метаморфна енергия - предхожда раждането и остава достъпна през целия живот и отвъд него, въпреки силите, които след раждането се насочват към неговата субективност и съзнание, за да ги определят и ограничат.
В кой момент „човешкият прогрес“ започна да ви изглежда подозрителен? Коя беше вашата пречупваща точка, която запали огъня?
Б. Р. През по-голямата част от живота си съм се занимавал с различни форми на движения срещу потисничеството - в образователната система, в изкуството, както и чрез пряка активистка дейност. Виждал съм и съм участвал в значителен напредък в подкопаването на властови структури и създаването на по-равнопоставени социални отношения.
Ако оптимизмът ми е имал някаква „пречупваща точка“, то повече от всичко друго това беше избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати през 2016 г. За Съединените щати да изберат президент, който се противопоставя на всичко, което страната е отстоявала — дори никога да не го е осъществявала напълно — беше разочароващо и деморализиращо. И оттогава нещата само се влошиха.
От светлата страна, хората започват да разбират какво наистина има значение за тях, как могат да влияят върху обществото и всъщност кои са самите те. В бъдеще човечеството ще бъде по-съзнателно за себе си и вярвам, че това осъзнаване ще направи хората по-състрадателни. А състраданието за мен е емпатия, съчетана с необходимостта да предприемеш действие, за да помогнеш на другите.
Искаш ли светът да свърши?
Б. Р. Ако под „свят“ имате предвид човешкия живот на Земята, но не и самата Земя - не. Но бих искал светът да се промени в нещо по-устойчиво и по-хармонично за всички хора, които живеят в него. Искам всеки да има възможно най-добрия живот, и нещо повече от това, особено ако глобалното затопляне ще унищожи света такъв, какъвто го познаваме. Но съм наясно и с това, че Земята може би би била по-добре без хората. А това включва и останалите животни, които я обитават.
Бебето представлява ли надежда, страх или просто върховния аутсайдер?
Б. Р. В пиесата бебето не представлява нито „надежда“, нито „страх“, а обещанието за нещо по-добро.
Харесва ми твоят вариант - „върховният аутсайдер“ - сред трите възможности. Бебето буквално е „аутсайдер отвътре“, както би казала социоложката Патриша Хил Колинс. Това се отнася до ситуацията, в която някой обитава пространство, принадлежащо към социалното или културното „вътре“, но обикновено е определян като външен спрямо него.
Тази позиция дава на бебето възможности, които не са толкова достъпни за вече индивидуализираните и подчинени хора, изграждащи обществото, към което бебето тепърва ще „принадлежи“.
Присъщата трансверсална сила на бебето има потенциала да наруши ограниченията, в рамките на които се установява редът и хората живеят живота си. Това, което бих нарекъл „бебешка сила“, не е било признато или използвано по начина, по който би могло, ако гледната точка към бебетата стане по-съответна на това, което бебето представлява, както виртуално, така и действително.
Тук се обръщам към трансверсалната сила на бебетата да направят всички нас по-добри, по-съзнателни за себе си, по-социално отговорни и по-състрадателни хора.
Как тълкуваш влиянието на САЩ върху всичко, което представяте? Очаква ли публиката на други континенти от вас да изнесете на сцената националната си вина и какво е твоето усещане за това?
Б. Р. Не знам какво очакват другите, но съм готов да поема отговорност на лично ниво за провала на американците да защитят правата на всички хора. И се заклевам да правя всичко по силите си, за да поправя неправдите, които съм подкрепял, съзнателно или неволно.
Ще продължа да се боря докрай.
Неродените деца са политически субекти? Майката в пиесата защитава ли бебето от света — или тайно се опитва да защити себе си от това да стане част от този свят?
Майката в LifeLines е нервна и объркана и в хода на пиесата търси отговори на въпросите си. Но с всеки нов отговор се появява и нов, противоречив въпрос. Тя иска да подкрепи бебето, независимо какво желае то, но не може да реши как да постъпи с увереност, докато не разбере напълно всички променливи — за себе си, за бебето и за света.
Тя също така осъзнава, че има само определена степен на власт и че много неща са извън нейния контрол. Това ѝ помага да разбере и разшири границите на възможното.
От какво се страхувате в наследството на вашето поколение?
Б. Р. Че не сме създали достатъчно възможности за бъдещите поколения да живеят живота си по най-добрия възможен начин. Като родител поех ангажимент да поставям децата си на първо място. Чувствам, че този ангажимент се простира и към бъдещите поколения.