Отблизо с НЕ-артиста #4 Калина Павлова
Мисля, че хората трябва по-смело да се срещат със сенките си, да обръщат повечко внимание на тъмната си страна.
Unseen scene в ТОПЛОЦЕНТРАЛА. Две нови събития на платформата, която не се страхува да ни потопи в мрака.
На 01/10 ще слушаме до настръхване bitter sweet вокалите наYAИA (Яна Янчева) от последния ѝ албум Under my skin. На 02/10 се потапяме в предпремиерно изпълнение на Rules of love, новия албумна Деси Андонова и нейното алтер его Sila Sol.
/ Q n A /
води: Стефанѝ Стоева
Кой въпрос си представяш, че ти задават в интервю, нещо което винаги си искала да те питат?
К.П. Такъв, на който мога да си призная, че не знам отговора, вместо да чегъртам заучени фрази.
Прекарвала ли си дни на тъмно, като експеримент?
К.П. На тъмно тъмно не. То няма как, реално пълна тъмнина в природата не съществува, камо ли пък когато сме градски. Само слепите познават истинския мрак. Със затворени очи и маска обаче влизаш в играта, преди го правех доста често. Ходех из града, на изложби, на концерти, много любимо усещане, а имах лукса да съм с другарче, с което си подарявахме поне по един такъв ден. Много е странно, защото когато не виждаш, в един момент имаш чувстото, че и светът не те вижда, а в следващия се чудиш дали всички погледи не са вперени в теб. На тъмно, когато никой, нищо не вижда е различно и много освобождаващо.
В тъмнината можеш да бъдеш всеки и все пак избираш да бъдеш себе си. Всъщност имаш ли избор да си нещо друго, ако никой не го вижда?
К.П. В тъмнината не се виждаме, но всеки усеща присъствието на останалите в публиката, на водачите, на музикантите. Това дава такава свобода на въображението, във фантазията и чувствата си сме склонни да виждаме много повече отколкото с очите.
Прекарваш толкова време в мисленето за тъмнината, как ти се отразява това?
К.П. Балансиращо и заземяващо. Малко се изморявам от токсичен позитивизъм и мисля, че хората трябва по-смело да се срещат със сенките си и да обръщат повечко внимние на тъмната си страна.
Какво се пробужда в теб, всеки път, само и единствено по време на концертите на тъмно? Къде отиваш когато си там?
К.П. Много си мечтая някой ден, друг да направи концерт на тъмно като нашите и да ме покани като публика. Тогава сигурно ще се отпусна и ще си трипвам блажено.
При нас, когато публиката влезе и аз се мушна последна и седна в тъмнината, сърцето ми препуска, а в коремът ми има не пеперуди, а цял зоопарк. Обикновено плача от щастие, знаейки колко много хора и колко работа стои зад всичко. Месеците преди едно такова събитие са супер интензивни. Процесът по предаването на контрола в ръцете на незрящите е едновременно емоционален и изтощителен. И когато музиката започне, просто целият ми вътрешен свят избухва.
Как се чувстват вашите сетивни водачи след събититето? Какви са техните впечатления, има ли нешо особено всеки път?
К.П. Малко е трудно да отговоря вместо тях, но ще споделя какво наблюдавам: в началото бяха доста плахи и веднага след събитие бързаха да се скрият и да се отделят от публиката. С времето са много по-уверени сякаш, вече можеш да разпознаеш как и тях адреналинът ги бие в петите и нямат търпение да чуят, какво имат да им споделят хората след излизането от залата. Картите, които направихме доста помагат за по-лесно стартиране на разговора.
Как ти беше необходимо да създадеш такъв вид събитие ?
К.П. Имах нужда нещо по-голямо от мен да ме движи. Или да се скрия в него, не съм сигурна.
На какво държиш най-много в артистичната си работа?
К.П. Аз не съм артист, но в работата си с артисти държа да имаме равни нива на самокритичност и желание да сме честни със себе си и с другия. Истината придобива все по-голямо значение за мен в живота ми напоследък.
Кои са важните каузи, за които се бориш?
К.П. Освобождаването от предрасъдъците.
На базата на какво е подбрана музиката? Защо е заложено това звучене?
К.П. По-скоро мога да кажа, че са подбрани музикантите, а след това идва самата музикална селекция. Правим събития веднъж годишно и не мога да си позволя да работя с артисти, на които нямам доверие, че ще приемат проекта с нужното отношение. В случая с Деси и Яна е хубаво, че знам как работим заедно и са в радара от повече от година. През която година пък, взеха че изскочиха с най-подходящите за тъмнината албуми.
Чисто технически е много сложно, защото да затъмниш всичко светещо по музикантите е почти невъзможно.
Финансовият фактор и това, че не можем да си позволим група с много членове също играе роля, много държа всички в екипа да имат нормално заплащане, за това и цените на билетите са такива.
Със сигурност - личното усещане за естетика и вкус, които споменавам последни, но реално са сред най-водещите.
Ти самата като какъв артист се определяш?
К.П. Като не-артист. Преко сили куратор, който сглабя парченцата от различни пъзели в своя живот и прави нови картини.
Обичаш ли да се изолираш, да имаш периоди без звуци, светлина, да се изкараш от средата?
К.П. Това ми е любимата форма на ескейпизъм.
Коя е основнодвижещата емоция на изкуството, което създаваш/организираш?
К.П. Нуждата от пауза. Усещанията, че в ограниченията се крие безкрайна свобода.
Ако трябваше да опишеш живота си с 3 снимки, на какво биха били те?
К.П. ри тройни експозиции на земя, небе, море.
Unseen scene - YAИА в сетивен концерт на тъмно
01 октомври 2023, неделя и 02 октомври 2023, понеделник 20:00 ч. Черна кутия (ЗАЛА 2)
Link БИЛЕТИ
