ALL MY ACTIONS TODAY WILL AIM TO AVOID THE THINGS THAT I HAVE TO DO
29 април 2026, зала 2, 19.00 часа
🟡 БИЛЕТИ 🟡
Пърформансът на Тана Манева се разгръща като акт на съпротива, в който бунтът се трансформира в артистична сила. Той отразява система, която дава приоритет на материалните ценности пред човешките, на ефикасността пред емпатията и по този начин ерозира човешкото достойнство. Пърформансът се обръща навътре, изследвайки граничната зона между рационалността и лудостта. Манева деконструира идентичността и разтваря конвенциите, генерирайки поле на напрежение между персоната и нецензурираното аз.
Къде намираш дискомфорт и каква е неговата механика?
T. M. Намирам дискомфорт в раздвоението и разцеплението — когато умът иска едно, а тялото друго. Когато натискът е голям и нещо огромно се опитва да се напъха в нещо малко — насила. Когато ‘дрехата’ не ми е по мярка.
Каква е конструкцията на нецензурираното аз, откъде започва да извира то?
T. M. Нецензурираното aз извира дълбоко от центъра някъде в нас… извън време и пространство. Конструкцията му е комплексна и противоречива. Съгражда и руши в същото време... важно и едновременно незначително. Хвърчи високо в облаците и е здраво стъпило на земята.Не обича да е подтиснато и ако е, си отмъщава.
Работиш в пространството между рационалност и лудост — третираш ли лудостта като срив или като форма на знание?
T. M. И като знание, и като срив. Като симптом: сигнал от подсъзнанието, че нещо дълго е било игнорирано, потискано или отричано.
Към каква множественост на образа се стремиш?
T. M. Към органична множественост — образ, който се мени естествено, като жив организъм, а не като концепция.
Какъв вид шизоанализа и освобождаване от репресивни структури прилагаш върху себе си, как това се проявява телесно в пърформанса?
T. M. Вслушване в тишината и тъмнината в себе си — отвъд думите и клишетата. Безотговорен резонанс с потока на живота, извиращ в мен. Оставям тялото да води.
Как изискването за продуктивност оформя тялото в твоя пърформанс?
T. M. В пърформанса продуктивността е натиск, който тялото отказва да носи. То се съпротивлява — забавя се, блокира, саботира, търси дъх.
Как циркулира желанието в този пърформанс? Къде го засаждаш и защо след това го изкореняваш?
T. M. Желанието циркулира почти безконтролно — не мога нито да го засадя, нито да го изкореня. То идва силно и кратко, изневиделица, и после се разтваря... трансцендира се в творчески жест. В сценичния език това е: импулс → изблик → изчезване. И тъкмо в тази трансформация се ражда смисълът.
Как изглежда изтощението като естетически език?
T. M. Драматично, поетично... живо и присъстващо, красиво и тревожно едновременно.