“От режим „оцеляване“ до място, което свързва артисти, публика и светове. Пет години Топлоцентрала през очите на Веселин Димов
Има сгради, които просто сменят предназначението си, а има и такива, които сменят начина, по който един град си представя собствената си културна сцена. Топлоцентрала е втората история.
Идеята започва още през 2014 г. като инициатива на група артисти от независимата сцена и Столичната община. Седем години по-късно, през есента на 2021 г., сградата отваря врати като Регионален център за съвременни изкуства. Веселин Димов е сред хората, които прекарват години в превеждането на тази идея от разговори, срещи и чертежи към реално работещо място. Пет години след откриването е любопитно да се върнем към човека, който от самото начало стои в машинното отделение.
Не за да питаме само какво е направено, а как изобщо се управлява нещо, което никога преди не е съществувало в нашия контекст.
Първо беше колективът
„Топлоцентрала е невъзможна без колективния труд.“ Това казва Веселин Димов в разговор със Стефанѝ Стоева за „Програмата“. И добавя нещо важно: институцията е създадена от този труд още през 2014 г. и продължава да съществува всеки ден благодарение на него. Тази история е важна, защото Топлоцентрала никога не е била замисляна като проект на един човек. В един от последните разговори за центъра, Димов описва първите три години като период на „свръхчовешки усилия“. Работата е в режим на оцеляване, справяне ден за ден и месец за месец. Това звучи далеч от красивата версия на културната институция.
Може би точно тук се намира една от най-честните истории за първите години на Топлоцентрала. Защото новата институция не идва с готов модел. Тя трябва едновременно да има програма, публика, технически екипи, администрация, комуникация, международни партньорства, правила за работа с артистите и собствен характер.
И всичко това се случва, докато сградата вече работи.
През първите две години Топлоцентрала реализира над 1700 събития, а според Димов близо 1000 артисти на свободна практика са се изявили на сцените ѝ. Зад нея стоят артисти, архитекти, продуценти, културни мениджъри, общински експерти, технически екипи, международни партньори и десетки хора, които през годините са се включвали в различни етапи. През 2024 г. центърът приема годишната среща на IETM, международна мрежа за съвременни сценични изкуства с над 500 организации и индивидуални членове по света. Идеята за домакинството започва още през 2021 г., когато сградата е в напреднал етап на строителство. Това е една от линиите, които Димов последователно защитава в разговорите си: да излезем отвъд „тукашния си балон“ и да поставим българската сцена в международен контекст.
Място на много хора
Топлоцентрала постепенно започва да се използва и по начин, който вероятно трудно би могъл да бъде предвиден в началото.
Театър, танц, музика, визуални изкуства, кино, литература, работилници, конференции, социални събития, детски програми, дискусии.
През 2024 г. Димов описва мястото като трудно за дефиниране именно защото е „място на много хора“. Това разнообразие е едновременно най-голямото предизвикателство и един от най-съществените резултати. Защото една институция може да има ясна програма, но публиката ѝ винаги ще бъде по-непредвидима, а това е най-големият чар и най-тежкото предизвикателство…
Какво остава?
В интервюто си за „Култура“ през 2023 г. Димов говори за Топлоцентрала като за възможен модел за бъдещи арт центрове в България. Тогава центърът вече има огромен интерес от независимата сцена, отворени покани, копродукции, международна програма и резидентен център.
Но пет години по-късно въпросът вече е друг. Не само как да расте Топлоцентрала, а как да функционира устойчиво и настъпателно и да не спира да заявява важните неща: нуждата от пространство за екперимент и преоткриване на смисъл в независимия сектор.
Веселин Димов често говори за диалог. Между артисти и публика, между институции, между България и международната сцена. Пет години по-късно може би точно този диалог е най-добрият начин да разберем какво се е случило.
От една стара промишлена сграда до място, което събира стотици различни истории. От една идея през 2014 г. до работещ център през 2021 г.
От първите години на оцеляване до празнуване на първата петилетка!
И ако първите пет години бяха времето, в което машината трябваше да се построи в движение, то следващите пет са посветени на ветропоказателя на артистите, режисьорите, продуцентите, кураторите, администраторите, мениджърите и всички, всички от публиката и и тяхната вярна интуиция за по-интересно и наситено бъдеще. Заедно за едно по-цветно и приемащо бъдеще!