Куратор Владия Михайлова за Небесното войнство
Небесното войнство е изложба, която завършва проекта и в нея авторът се връща към големия разказ, който представя на зрителите.
В последните няколко години Юлиян Табаков представи поредица от мащабни изложби. Всички те бяха изградени като големи пространствени инсталации и превърнаха галерийните пространства в открити сцени, на които се разиграва действието на съвременността, изпълнено с противоречия, тежко присъствие на материалното и невидими конфликти на духа.
С размаха на човек, обучил се да изгражда различни сценографски светове, Юлиян Табаков предизвиква дълбока критика на настоящето и доминиращите модни представи за света – на ежедневния материализъм, вкопчването в младостта, буквалността на перфекционизма и ограниченията на представите за красота, на вероломството на индивида, властващ и подчиняващ света.
Проектът Виждам те, който през 2024 г. беше показан с изложби в Художествената галерия в Русе, Галерия +359 Водна кула, Галерия Средец и Градската градина в София, продължава тази посока на разговор за живота и човека.
В неговия център обаче не стоят хората, а животните и връзката с тях, която минава не през окото, а през сърцето. Виждам те е проект за способността ни да се свързваме със света и със смирението ни да бъдем част от цялото негово богатство. Без излишни разкази, без големи тези или анализи, със серията рисунки на животни Юлиян Табаков ни показва една пътечка, водеща отвъд антропоцентризма и йерархията, която започва от нас самите, от детето в нас, и отваря очите ни за чистотата и непосредствеността на множеството други видове.
Небесното войнство е изложба, която завършва проекта и в нея авторът се връща към големия разказ, който представя на зрителите. Взаимоотношенията между духа и материята, силите на падението и въздигането като вертикала на съществуването и като открити възможности. Авторът създава обекти, които предизвикват ограниченията на представите ни за живо и мъртво. Подобно на големи, разстлани пергаменти в пространството, релефни и одухотворени от пера на птици, произведенията са сякаш крехки колони между земното и небесното.
В настоящето на ширещ се материализъм, на пластичната изкуственост на формата, тежест на масата, консумирането, експлоатацията и ужаса на войната, Юлиян Табаков е достатъчно смел, за да говори за духа като необходимост, захранваща вените на света. Това не е завръщане към библейския свят, а неговото преоткриване в съвременността, отвъд йерархиите и техните институции, в чудното богатство на множествата и мрежите на взаимна свързаност, равнопоставеност и почит.
Автор: Владия Михайлова
