ОТБЛИЗО С АРТИСТА #30 Тони Карабашев
Трябва да има диалог и да се оставят настрана някои унаследени идеи и мнения, които не са релевантни към днешна дата.
РАЗГОВОР БЕЗКРАЕН Проектът: Македония | 16 юли 2024 | зала 2 | 19:00
„Разговор безкраен“ е театрално представление вдъхновено от актуалната обществена и политическа обстановка между България и Република Северна Македония. Публичният дебат от едната и от другата страна на границата е винаги емоционален и често засягащ чувствителни места, които провокират нестихващи спорове. Как всичко това се отразява на обикновеното ни общуване, на приятелствата, работните контакти, творческите колаборации, изобщо взаимоотношенията ни като хора и съседи? Това са само част от, на пръв поглед простите въпроси, които екипът на спектакъла си поставят и се опитват да дебатират и с публиката. Те обаче предизвикват най-неочаквани реакции.
С похватите на импровизационния и игровия театър, вербатим техники и клоунадата артистите Мартина Троанска и Марин Джишев, заедно с режисьора Тони Карабашев се впускат в едно предизвикателно изследване на техните собствени преживявания, на събития от двете страни на границата, на медийни коментари, политически реакции и рефлексиите на хората върху всичко това.
БИЛЕТИ
Интервюто води: Стефанѝ Стоева
Опишете актуалната обществена и политическа обстановка между България и Република Северна Македония в едно изречение. То ли е в основата на театралното представление?
Т. К. Ситуацията е толкова сложна, че предпочитам да я опиша просто с един образ, който изниква в съзнанието ми и той е: Като компот на слънце.
Когато се води публичен дебат от двете страни на границите, коя е емоционалната брънка, която разкъсва материята на разговора? Кое трябва да НЕ се засяга в диалога?
Т. К. Емоционални са личните теми, спомени и желания - очаквания за определено случване. Трябва да има диалог и да се оставят настрана някои унаследени идеи и мнения, които не са релевантни към днешна дата.
Какви бяха вашите несъгласия относно осъществяването, те приличаха ли на проблема, който адресирате в представлението?
Т. К. За да се осъществи спектакъла стъпваме на съгласието. Несъгласието присъстваше като тема, но не и като част от процеса на екипа.
По какъв начин редувате методите на импровизационния театър, вербатим техники и клоунадата в представлението?
Т. К. То е малко като в народната музика – неравноделно.
Как дебатирате с публиката? Какво очаквате да се обърка в тази взаимовръзка?
Т. К. Опитваме се да търсим отговорите заедно.
Какви са вашите мечти и визии за въздействието на "Разговор безкраен" върху зрителите и обществото? Какво искате да промените, предизвикате или вдъхновите у хората чрез този спектакъл?
Т. К. Повече любопитство и разбиране към човека отсреща.
Колко време отделихте в четене на медийни коментари, политически реакции и лични преживявания на хората от двете страни? Изгради ли се някакво портфолио на проблема?
Т. К. Дни, седмици, месеци. Елате и вижте.
Какво е коректното съотношение между деликатността на проблема и необходимото количество хумор, което се налива в пърформанса?
Т. К. Отново няма точна пропорция, но се стараем да нещо като: 2:1 и щипка сол.
От кое най-много се притеснявахте и от кое се впечатлихте, когато строяхте конструкцията на спектакъла?
Т. К. Впечатлих се от факта, колко много всъщност се занимаваме с живота на другите, а не със собствената си екзистенция.
