Води: Стефанѝ Стоева
Как си създаваш физически покой? Как се отглежда рутина за оставането в това състояние?
Я.А. Като слушам. С упорство, опитвам да стоя неподвижна външно и да обърна внимание на движението вътре в мен. Все едно лежа на поляна и мислите преминават като облаци над главата ми и времето е топло, като началото на юни.
Когато трябва да си представиш „най-ограничената среда около себе си“ къде отиваш и как я променяш?
Я.А. Къде отивам... някъде, където хората оцеляват в момента, не зная, правя всичко, от което има нужда.
Как дължината на неподвижието афектира желанието за движение?
Я.А. Има дразнение, особено когато е имало продължително време движение преди това.
Намерихте ли някаква формула за изчисляване на зависимостите между покой и бунт на тялото?
Я.А. Това е деликатно, индивидуално преживяване. Надявам се сме намерили нещо.
Каква е точната дефиниция на движенчески пърформанс и тези понятия преводими ли са на български?
Я.А. Това, което аз съм вложила в ШИЛО е продължително изследване през движението пред очите на хора, които не взимат активно участие в процеса, а достигат до усещания заедно с артистите, настоящи резултати може би.
На какво се базира „културата на стоенето-седнал“, от къде извира провокацията да бъде предефинирана чрез ШИЛО?
Я.А. От заседяването, от дългото чакане за промяна. Това е паметник или фонтан в чест на “Културата на стоенето-седнал”.
Какъв индивидуален ход предприеха артистите участващи в пърформанса, вглеждайки се в собствените си блатни пространства как те развиха груповото си преживяване върху стола?
Я.А. На този въпрос те ще отговорят през публиката.
Неподвижността лукс ли е?
Я.А. Да.
Как протича мисловният процес на тялото като образувание, сменят ли се невронните му пътища в различните му агрегатни състояния (покой и дистрес)?
Я.А. Има голяма доза борба, особено при смяната на покой и активно движение, защото в този момент има и неодушевен предмет, който става част от тялото, от който не можеш да се отървеш.
Какво физическо проявление приема ШИЛО-ТО в изиграването, то не влиза ли в разрез с медитативния му аспект, как се симбиозират?
Я.А. На пулсации. Те са част от вътрешните ни телесни процеси, има разрез, именно там е любопитно да се остава.
Много интересен проект, ще се гледа!