ОТБЛИЗО С АРТИСТА#25 Рено Далет
Не става въпрос за жертва, а за художествена необходимост.
Води: Стефанѝ Стоева
Какво определяш, като социална нестандартност?
Р.Д. Това, което избягва налагането на ценности и което не отговаря съзнателно или несъзнателно, на социалните кодове. Преживяванията, които вдъхновиха Във Voir, toucher, s’aimer fort, се случиха в психиатрична болница. Срещите, които имам предвид в произведението, са плод на докосване до други социални показатели, които не отговарят на много видове социални стандарти.
Разкажи за процеса по създаването на хореографско есе, какви лостове се постаят вътре, за да задвижват циркулацията на информация?
Р.Д. Възприема се методологията на есето от литературата - форма, която напълно интегрира реалността във всички нейни социални кодове, за да я обитава и да се надява да я трансформира. В хореографската пиеса наблюдаваме и докладваме, след което се опитваме да трансформираме нашата среда.
Можеш ли да ни дадеш произведение на изкуството, на което се възхищаваш заради силата му да свързва хората?
Р.Д. Веднага се сещам за пиесата на Ребека Шайон - Plutôt vomir que faillir (По-скоро ще повърна, отколкото да се проваля) за нашите лични истории, свързани с детството и всякаква дискриминация, особено пол и раса. Това е една изключително щастлива и тругателно изграден пиеса.
Вдъхновението оживяващо представлението е твоят действителен престой в психиатрична клиника и динамиката на комуникацията между обитателите и. Смяташ ли да продължиш изследването на места, които предразполагат нетрадиционни запознанства и отношения?
Р.Д. Не съм търсил срещи и връзки с други пациенти. Това се случи случайно (по-скоро инстинктивно) поради съвместния живот в едно пространство. Без да го осъзнавам, тези срещи отвъд нормата ме изведоха към светлината. Това исках да споделя, създавайки хореографското произведение, мощта на връзките, които се изграждат далече от социалните огради и дълбоките канали на вече учредения етикет.
Каква динамика на комуникация се установи след като влезе в институцията и как се развиха различните и пътища?
Р.Д. Честно казано, не знам. Всичко това беше повлияно от лечението ми. Но това е и начин на живот... Не мисля, че е необходимо строго проследяване на етапите от развитието на плетенето на мрежите. Важното е, че успях да се трогна от спонтанността на реакциите и топлината, която се появява между две тела, когато те са в състояние на разбиране.
Каква беше вашата артистична рутина вътре и как следихте какво се развива?
Р.Д. Изрично несъществуваше такава. Влизайки вътре аз бях просто човек, оголен и несъвършен.
Липсва ли ти някой от този период или самото място, изпитваш ли санитмент?
Р.Д. Не чувствам никаква липса. Направих всичко, за да продължа напред. Опитвам се да запазя само градивни спомени и този танц, който сътворих с партньора ми, е начин да поддържам активни връзките, които се събудиха в болницата, но които вече не могат да съществуват извън нея.
Как изпитваш самота?
Р.Д. Опитвам се да я поставям в ролята на приятел и водач. Чувствам, че понякога това чувство ме защитава, но също ме наскърбява дълбоко.
Кога започна активна работа върху произведението, кои фрагменти от паметта си използва?
Р.Д. Започнах първата фаза на размисъл през 2022 г. На практика споменът, който изиграх първо и естествено протече през тялото ми е действието на събуждането - ставане и отново измарянето - лягане. Това бяха първите ми наблюдения върху живота ми в моето ново жилище или по-скоро пространство за оцеляване.
Как сглоби методика за работа с партньор базирана върху естеството на концепцията и защо бе необходимо да е толкова по-възрастен? Какви похвати използва за описване и рисуване на картината?
Р.Д. Творческият процес следваше различни методологии, свързани с импровизация. Между мен и моя партньор стоят 40 години, направих този избор, за да бъда и съответно доближа публиката възможно най-близо до моите преживявания. По време на престоя си в психиатриата, общувах предимно с по-възрастни пациенти. Това е едно добавено ниво на разруха към социалните традиционни отношения и отправяне на поглед към важните крепежни елементи, които са доверието и разбирателството.
Колко струва смелостта на себеизразяването, да бъдеш оголен и оглозган?
Р.Д. Не става въпрос за жертва, а за художествена необходимост.
Voir, toucher, s’aimer fort
28 май 2024, Зала 1, 19.30 часа
