ОТБЛИЗО С АРТИСТА#23 Глория Дорлигуцо

Най-лошата възможна смърт, е да умреш изпълнен с кошмари и угризения, които те преследват, да умреш със страх от смъртта.

Води: Стефанѝ Стоева

Каква е идеята ти за Dies Irae (Денят на Гнева)? Как би изглеждал за теб, ако ампутираме библейското знание за него?

Г.Д. Dies Irae е за мен представление, което изкрещява библейския смисъл на заглавието си. Духовното присъствие е много действително и почти завладява изпълнителите, които са тласкани и насърчавани към някаква форма на освобождение.

Музиката на Устваловская въздейства в дълбочина. Как продължителното излагане на това облъчване те оформи през периода на създаване?

Г.Д. Запознах се с Галина Устваловская преди няколко години и първата опера, която чух, всъщност беше Dies Irae. Спомням си, че когато го чух си представих северна гора с тъмни зеленини и много високи дървета. Тези мощни стволове, стигащи до небето биваха удряни и блъскани от коси и брадви.

Спомням си, че нямаше и следа от човешки същества; природата безмилостно изсичаше себе си.

Интересен е преходът на сюжетната линия на музиката към концепцията за либерализацията на жените? Кои бяха ключовите елементи, довели до тази промяна?

Г.Д. Танцът не беше достатъчно силен сам по себе си, за да успее да позволи на музиката да навлезе със сила в изпълнителите. Партитурата трябваше да бъде интегрирана, ударите трябваше да бъдат подчертани, а изпълнителите трябваше да познават музиката, за да удрят и дозират енергията и насилието.

Женствеността е твърде често задушавана и малтретирана с несправедливост в личните, социалните и работните пространства.С Dies Irae искам да дам шанс, мощен знак за борба и крещене срещу това, което пречи на артистичното и човешко изразяване.

В допълнение към това бих искал да дам героичния и радикален пример на композитора, който винаги е живял в сянката на своя господар Димитрий Шостакович, въпреки че е известно, че е писала музика с и за него. Галина в живота си не е приемала налагане от никого, отказвайки се от известност и пари; тя се бори за своята свобода и независимост от партията и господаря си.

Мисля, че тя е отличен символ на жена, на която трябва да се възхищаваме и да посветим представление.

Може ли да проведем революция без проливане на кръв? Каква е метафората на насилието?

Г.Д. Насилието е присъщо на човешката душа, както и братството; хората се борят и обединяват по едни и същи причини, циклична и вечна история.

Нека кажа, че животът в нашата култура не е равен на смъртта.

Мъжете мечтаят за безсмъртие, религиозните разчитат на вярата в Бог, светските, за съжаление, често проектират идеята за безсмъртие в оръжията, неслучайно най-големите интелектуални сили са запазени за конструирането на оръжия, които позволяват социално превъзходство. На твоя въпрос, за съжаление, отговорът ми е не. Въпреки, че съм голям ценител и дълбоко вярващ във философията на Саймън Уейл, като практика на съпротива.

Можеш ли да локираш приликите между начина ти на хореографиране и нейния начин на композиране?

Г.Д. Не ми се нрави да се сравнявам с този огромен артист. Мога да кажа, че нейната музика силно удари и нарани сърцето ми. Напълни го с непознат вечен дух. Исках да й отдам почит с режисура, пълна със символи и двойни сцени.Плоскостите, на които се носи смисъла са множество, рядко фокусът ви може да спре само върху една част. Няма основна сцена, но всичко непрекъснато се променя и се ангажира да работи за нещо.

Как се сработвате - ти, Джанлука Феча и артистите? Каква азбука ползвате?

Г.Д. С Джанлука намерихме отлично разбирателство! В началото беше дълго и предизвикателно търсене. Слушахме операта толкова пъти, докато я научихме наизуст. Всеки път по време на слушане (когато слушах него), виждах изображения и действия - съответстващи едно на друго, и ги записвах в бележника си.

Решаващ момент бе, когато всички тези образи и движения, трябваше да бъдат записани в точно време в официалната партитура. Опитвам се да предам тази методологията максимално и на участниците в уъркшопа. За мен е много важно да кажа какво виждам в тази сцена, какво представляват те за мен в момента, в който извършват действие, какви чувства изпитват душите им и какви пози трябва да имат телата им. Всичко трябва да има определена строга точност.

По този начин и с тази съответна подготовка, те могат да възприемат музиката и нотите на Джанлука, който се грижи за по-техническата част - правилният звук на инструментите.

В този спектакъл, главният герой е музиката. Освен хореографията, нека не забравяме, че това е и концерт. Самите изпълнители стават музиканти на тази музикална композиция, свирейки с чукове, желязна плоча и дърво.

Как изглежда най-ужасяващия начин, по който можеш да умреш?

Г.Д. Да умреш изпълнен с кошмари и угризения, които те преследват, да умреш със страх от смъртта.

Вървейки по пътя към преодоляване на страха от смъртта, какво губиш? Каква е цената, която плащаш при смесването на мрак и светлина?

Г.Д. Преодоляването на страха от смъртта е път на живота, всъщност почти бих казал на аскетизма. Човек трудно достига това състояние. Аз съм католик и моята проекция е към Бог, но това не означава, че един по-светски подход е лишен от идеали за общото благо.

Страхът от смъртта се бори с мисли, но и с чувството за братство към обща идея. Когато тези идеали са силни и основополагащи в живота на човек, много излишни неща трябва да бъдат изоставени. Вярвам в мистицизма и силата на вярата, като най-голямото оръжие за преодоляване на страха от смъртта, но това не означава непременно, че човек трябва да напусне контакта със света, който напротив е едно цяло с живото същество.

Dies Irae | Италия | уъркшоп с публичен показ 27/04

ВХОД СВОБОДЕН

Глория Дарлигуцо