ОТБЛИЗО С АРТИСТА#21 Многоглавото тяло
Многоглавото тяло е етап, в който стигаме до къркоренето на коремите. Телесна опитност, интуиция и усещане за единство.
Интервю с многоглавото тяло изградено от Ана Петкова, Василия Дребова, Дани Кирилов, Емилия Тончева, Захари Нанков, Изабел Миткова, Николай Николаев.
Води: Стефанѝ Стоева
Докато сте обвързани заедно в едно цяло, чувате ли се навътре във вибрациите на клетките си ? Опишете звука.
Звукът, който отеква в съзнанието ми е тих и нежен, подобен на слабо шептене. Деликатно вътрешно пулсиране.
На мен лично ми напомня на хрущене на забавен каданс.
Звукът на движещия се под водата пясък, звукът на прииждането на прилива.
На този етап стигам до къркоренето на коремите.
Трудно ми е да дефинирам.
Многоглавото тяло отваря повече възможности за “чуване”, усещането е, че то се случва през звук, допир, аромат. Бих го описала като трептене, импулс, поток.
Съвкупност от движещи се и търкащи се материи. И, разбира се, музикалната среда.
Как се справяте със солипсистичната мисъл да се изродите от тялото, да искате индивидуалност?
Фокусирам се върху връзката и взаимодействието с другите, както и върху усещането за себе си като индивидуалност, съграждаща Тялото.
Животът извън тялото и без това е фокусиран върху индивидуалната воля и желание. Затова търся възможно най-дълго да изпитам сливането и боря индивидуалния порив.
Тялото е едно цяло. То притежава отделни части, органи, които имат индивидуални нужди.
Аз по-скоро бих заживяла завинаги в подобна симбиоза, отколкото да искам да се отделя. Присъствието на “други” тела в пряк досег до моето ме зарежда енергийно и създава усещане за цялост и дълбока свързаност.
Може би, ако тялото иска да се съхрани по-дълго цяло и хомогенно, колективната идея все пак ще доминира. В този ред на мисли подчинявам индивидуалното на колективното начало.
Усещането ми е, че аз все пак запазвам индивидуалността си в цялото, както един орган е част от целия организъм, но има своя форма, функция и допринася по свой специфичен начин за съществуването на тялото.
Като се оставя да потъна в мекотата на колектива.
Има ли как тялото да излезе извън контрол?
За да има тяло, всички излизаме извън личния си телесен контрол.
Частите на тялото са скачени с видима(физическа) и невидима (спиритуална или енергийна) връзка от няколко различни души. Тя не се поддава на контрол, тъй като всеки орган е свободен, макар и неотделима част от цялото.
Думата “контрол” няма смисъл в речника на многоглавото тяло.
В случай че разбираме излизането извън контрол като вид ексцесия - не, тялото си заживява свой автономен живот, установява определен баланс, без да преминава през крайни състояния.
Тялото се случва и заживява собствен живот, зададен от него самото, няма централизация.
От своя собствен контрол няма как да излезе, тъй като то изначално не се опитва да си налага поведение, съществува и се движи флуидно и гъвкаво, адаптира се към импулсите, които получава и то самото създава.
Вероятно има как, но все още сме на етап, в който го обгрижваме старателно и не съм забелязала подобни импулси.
Какъв е възстановителният процес след изиграване на толкова срастващо представление?
Предстои да разберем.
Самотен.
Фантомна болка.
Не знам какъв е процесът.
Свързването с толкова много и различни личности изисква известен покой след това.
Приятно носталгичен. Създадените връзки липсват, но съществува и нуждата от покой за сетивата, които в процеса постоянно се стимулират от идващата от останалите части на организма информация.
Усещането след репетиция е сякаш си изплют обратно в света след дълга медитация.
Как се разпада тялото?
Разпада ли се всъщност?
Тялото е в постоянен процес на разпад и градеж. Тези два процеса текат паралелно - всеки един момент на разпад може да се разглежда и като момент на градеж.
Никой не знае каква е функцията на тялото, затова не може да се каже че липсата на физически контакт между съставните му части се нарича разпад.
Тялото само се видоизменя.
Не се разпада. То ражда нови тела.Разпадането е естествен преход към изграждането наново. Няма нищо драматично.
Има ли процес на еволюция в съзнанието, колкото повече спомени то трупа, усъвършенства ли езика си?
Да. С всеки нов опит да го изградим, тялото е захранено с нови стимули и спомени, които се наслагват и градят телесна опитност, интуиция и усещане за единство.
То изгражда нови модели на движение и собствен език. Мисля че то само се нормира и усъвършенства езика си.
Разбира се, колкото по-дълго съществува, толкова повече разбира себе си и средата, в която се намира, съответно може и по-добре да комуникира.
Да, еволюира като всеки организъм.
Ако спеше и сънуваше, какви сънища щеше да има то?
Чудовищни и Многоглави.
Космически и пулсиращи.
Не питай!
Не си го представям като същество, което има мозък, следователно не си представям да сънува.
Щеше да сънува, че се намира в утробата на майка си.
Музикални.
От къде добивате сигурност за правотата на действията на тялото, че това са правилно извършваните движения?
Тялото няма правилно или грешно движение. Единственото '’грешно'' движение е индивидуалистичното, което не слуша порива на колективното.
Всъщност не присъства някаква категоричност тук, мен това ме движи и провокира. По-скоро да търся различни пътища за изследване.
Правилно или грешно могат да бъдат само зададени външно категории, тялото действа във всеки един момент на съществуването си спрямо това, което е.
Опитваме се да чуем инстинките на тялото.
ПРЕМИЕРА | МНОГОГЛАВОТО ТЯЛО 27 март 2024 | сряда Зала 1 | 19.30 часа
БИЛЕТИ 🎫
От по-интересните проекти през тази година на Топлоцентралска сцена!