ОТБЛИЗО С АРТИСТА #20 Стефани Ханджийска
Племето поема своята безвечна, стара песен. Налагат се белите ризи, нашити с червено и групата се заклатушква към Заека, набивайки в земята пети и тояги.
ПРЕМИЕРА: ЗАЕК 24 март 2024, Зала 1 / 19.30 часа
Как те намери заекът, като символ?
С.Х. Този образ сам дойде при мен в годината на Заека (2023-та). Той е символ на плодородието, уязвимостта, пролетта, размножаването. За мен Заекът е символ на интелект, на сантимент и бързина. Има красота в него, интересен и симпатичен ми е.
Какъв ритъм е намесен в кръстоската между природното порастване и насилственото, понякога, човешко такова?
С.Х. ЗАЕК е посветен точно на тази тема, как животът ни дава възможности за израстване, а не сме готови за тях.
Теб, кое те накара да спреш да бъдеш заек?
С.Х. Отговорността и независимостта.
Как са изразени родителските фигури във филма? Племето му ли е неговия стожер?
С.Х. Заекът в спектакъла и филма има баща, но сякаш цялото племе му е родител. В творбата много се чувства присъствието на племето - като коригиращ, задаващ тона - някакъв хипер и макро родител.
Заекът само една фаза на съществуване ли е? В какво следва да се превърне той приел малката смърт на порастването?
С.Х. Заекът се превръща в истински лидер. Той запазва чувствителността и почтеността си през предизвикателствата и с това се отличава от другите. Заекът може да захвърля ушите си, но завинаги остава заек вътре в себе си.
Жената, която уши знамето 27 март 2024, Зала 2 / 19.00 часа
Кое е най-бодливото при режисиране на танцов филм? Какви параметри трябва да бъдат спазени, за се възприема в рамката на киното?
С.Х. Киното по-скоро повдига танца, като един венец и го прави още по-достъпен и красив за окото на зрителя.
Възможно ли е ограждението на камерата да изравни дълбочината на танца?
С.Х. Обратното, камерата по-скоро задълбочава танца и неговото въздействие.
Същият процес по изграждане на героите ли притежава танцовия филм, като този при танцово изпълнение? Кое е различно, как се променя?
С.Х. Всъщност, процесите са доста различни. Когато работим за сцена, мислим за общия план, за енергията в залата, за присъствието на танцьорите. Когато работим за камера, работим много за поглед, за лице - танцьорите възприемат камерата като ултимативният зрител.
В отношение на филма Жената, която уши знамето, как успя да предадеш на чуждестранните си съмишленици образите на 11-те българки променили историята, как тяхната другоземска визия обогати техните фигури?
С.Х. Според мен е много благодатно и позитивно за България да споделяме историята си по такъв съвременен начин с артисти от други места и земи. Беше много интересно да споделяме живота на жените с чуждестранните танцьори и да видим, те как тълкуват героите.
Как тези женски персонажи взаимодействат във филма, бивайки от различни епохи? Кое ги споява?
С.Х. Персонажите във филма са споени от тяхната сила и танц.
Каква друга мисия има филма освен на модерен паметник на женската сила в историята?
С.Х. Мисията на филма е точно това! Съвременен паметник на женската сила, изобретателност през танц.
Последвайте работата на Стефани Ханджисйка на следните връзки:
Facebook: @Stephanie Handjiiska - Artists Instagram: @stephaniehandjiiska
