ДА ФЕСТ 2025: UNI-HYbr:ID
UNI-HYbr:ID е най-новият аудио-визуален пърформанс на Alva Noto, който съчетава звуковите светове на албумите му UNIEQAV (2018) и HYbr:ID (2021).
Карстен Николай, роден през 1965 г. в Карлмарксщадт (Кемниц), живее и работи в Берлин. Вдъхновен от научни референтни системи, Николай изследва математически модели като решетки и кодове, грешки и случайни структури, както и феномена на самоорганизация.
В съвременното изкуство често се поставя акцент върху естетиката на музиката, а не върху самата музика. Как балансираш между своето визуално и звуково пътешествие?
К. Н. Правя ясно разграничение между двата начина, по които използвам музика в работата си. В инсталациите – в контекста на визуалното изкуство – музиката служи основно като атмосферен елемент. Тя не трябва да доминира, а да подкрепя концепцията на произведението.
В проекта Alva Noto обаче изпълнявам музика на живо, като съчетавам звук и визуални елементи в едно общо преживяване, което споделям с публиката. Тези изпълнения съществуват само в конкретен момент и място, което им придава по-голяма интензивност – и звукова, и визуална. Това са два напълно различни подхода, които съзнателно държа разделени.
Какво означава за теб наслояването в звука? Къде намираш убежище от честотите и как постигаш моменти на самота в процеса си?
К. Н. Самият творчески процес е самотен. Прекарвам много време сам в студиото – независимо дали работя върху звук или визуална концепция. Самотата е основен, макар и невидим, елемент от работата. Публиката вижда само резултата – инсталацията или изпълнението – но не и дългия, изолиран процес зад него.
Работил си с много впечатляващи артисти. Как създаваш основата за сътрудничество и как запазваш своя автентичен глас, когато работиш с други?
К. Н. Сътрудничеството винаги е вълнуващо, защото и двамата артисти влизат в нова територия. Когато и двамата напуснат зоната си на комфорт, може да се роди нещо напълно ново – нещо, което никой не би могъл да постигне сам.
Това е интензивен процес, който изисква отвореност и приемане на чуждо влияние. В музиката колаборациите имат дълга традиция, докато във визуалното изкуство са по-редки. Когато работих с Бликса Баргелд или Рюичи Сакамото, резултатът винаги беше нещо, което сам не бих могъл да създам. Именно тогава сътрудничеството има истински смисъл.
Ако можеше да изследваш напълно различен музикален жанр от този, в който работиш сега, кой би избрал и защо?
К. Н. Като артист не мисля в категории като жанрове. Опитвам се да не се затварям в рамки. Журналистите често искат да поставят етикети, защото така е по-лесно да се обясни музиката, но за мен жанровете са ограничение. Когато не мислиш в тях, се отварят нови възможности – дори за неща, които досега не са съществували.
Кои артисти можеш да слушаш всеки ден?
К. Н. Слушам всякаква музика – класическа, експериментална, поп. Имам много открит и любопитен подход, винаги търся нови неща. Не вярвам в строгите граници между жанровете – точно пресечните им точки са най-вдъхновяващи.
Как би описал минималистичен-глич-звуков-пейзаж в природата? Има ли природни явления, които вдъхновяват текстурите или ритмите в работата ти?
К. Н. Често черпя вдъхновение от самата механика на звука. Понеже използвам компютри и машини като основни инструменти, моментите, когато се появят грешки или нередности – така наречените глитчове – стават източник на вдъхновение. Но не мисля, че глитч напълно описва това, което правя. Практиката ми включва и класически композиции, и филмова музика – тя е много по-широка от това определение.
Твоите произведения често размиват границата между човека и машината. Чувстваш ли се понякога като машина, когато твориш, и как това влияе на изкуството ти?
К. Н. Машините не могат да съществуват без хората – те са човешко изобретение, създадено с конкретна идея и цел. Човешкият елемент винаги е част от машината. Виждам машините като абстракция на човешки концепции, създадени за по-ефективно творчество. Техните ограничения често са предимство – те те карат да бъдеш по-фокусиран и ясен в идеята си. Използвам машините като част от инструментариума си, но не като същност на самото създаване. Старите машини, със своите ограничения, понякога пораждат нови идеи. Самият избор на инструмент вече е част от концепцията. В този смисъл машината подпомага човека, но никога не го заменя.
