ПУБЛИКАТА ПИШЕ #2 АРЕНА НА БЕЗПОЩАДНОСТТА – БИК на Майк Бартлет

Рубриката, в която публиката пише, а ние публикуваме! Ценим мнението на аудиторията си и ги каним да го споделят с нас и света.

Съюз на враговете

Зала 2 на Топлоцентрала е подходяща за семпли и ударни представления. БИК, режисиран от Владислав Стоименов, е един от новите спектакли, които могат да бъдат видени там, и е напълно подходящ за това пространство.

За първи път поставена през 2013 г. в театър Crucible Studio в Шефилд, БИК е написана от Майк Бартлет, който не случайно се счита за един от по-бележитите съвременни британски драматурзи. Пиесата, която му донася награда Olivier, е подобна на друг негов текст, който вече е познат на българската театрална публика, а именно Cock, поставен от Стайко Мурджев в Младежкия театър през 2018 г. под заглавието в плах превод „Петел“. Двете пиеси са за четирима актьори, и двете са доста семпли, с много ясно изразен и праволинеен конфликт. И двете са истории за надмощие, но докато в Cock този, който влияе на останалите, е слабият и нерешителният, то в БИК е точно обратното. Това е безпощадна и безнадеждна пиеса, в която по-силният унищожава по-слабия.

Ситуирана в бездушна корпоративна среда, историята представя трима млади колеги, които чакат началника си, който ще им съобщи кой от тях ще бъде съкратен. Двама от тях са се съюзили срещу третия колега, който очевидно се чувства по-несигурен, и се опитват да го изкарат извън релси, надявайки се, че по този начин ще подсигурят неговото уволнение и ще запазят своите позиции във фирмата. Заглавието на пиесата на английски, Bull, идва от bullfighting (бой с бикове), но и от bullying (тормоз). Съюзниците използват всякакви обиди и провокации, постепенно докарвайки колегата си почти до истерия, тъкмо преди началникът им да пристигне.

За да бъде успешно поставянето на семпла и ясна пиеса като БИК, всеки един от малкото ѝ компоненти трябва да бъде подходящ и добре развит. Стоименов и екипът му са се справили не просто добре – от спектакъла си личи, че за тях е било удоволствие да работят с пиеса, в която има силен конфликт и даваща им възможността да изследват сочни и нелицеприятни персонажи.

Студеното корпоративно пространство, създадено от Ванина Цандева, е своеобразна арена за бой с бикове. На нея се подвизават четиримата актьори, всеки от които е точно подбран за ролята си. Тези занимавали се с театър знаят, че нацелиш ли правилните актьори, 50% от работата ти е свършена. Участниците в БИК изглеждат така, сякаш са поели образа на персонажите си без особен проблем. Макар и четиримата да впечатляват по своему, този който изпъква, въпреки по-краткия си престой на сцената, е Петър Дочев. В ролята на безскрупулен, тресящ се за поредната доза кокаин изпълнителен директор, Дочев крачи по сцената със застрашителното присъствие на хищник от върха на хранителната верига. Без особени усилия, той успява да изплаши иначе самоуверените Изобел (Александра Лашкова) и Тони (Калоян Катинчаров) и да премаже неуверения Томас (Йордан Върбанов), както и да шокира публиката с момент на умопомрачителен гняв, в който фигурира агресивното разкъсване на тениска.

Добро впечатление прави и ползването на ругатни.

Много съвременни британски пиеси са пълни с нецензурен език, който в превод на български не звучи убедително и органично. Често се случва да гледаме пиеса на наша сцена, в която персонажите да ръсят сякаш неадекватни псувни в неподходящи моменти. Това особено бие на очи, когато героят се изпълнява от някой от по-възрастните ни сценични големци. В БИК този проблем го няма. Тук повечето ругатни звучат естествено и на място. В някаква степен това може би е така, защото актьорите са доста млади и сме свикнали с нецензурни изблици от по-новите поколения.

Липсващо избухване

За съжаление постановката страда от друг често срещан проблем в българския театър. Почти всички добри драматични текстове са кресчендо от напрежение, което към края си, в кулминацията, избухва или би трябвало да избухне, освен ако авторът не е замислил антиклимактичен край. Доста български режисьори и актьори се страхуват от представянето на силни емоции на сцената, както и на физически, добре хореографирани сблъсъци. Страхуват се, че ще изглеждат мелодраматични и грозни или просто ги мързи да положат необходимото усилие по време на репетиции, което да им позволи да стигнат до интензитета на действие, който пиесата изисква.

Краят на БИК страда от този проблем. Текстът изисква агресивен, насилствен и крайно-физически сблъсък между двама от персонажите, но вместо това получаваме една вяла, недовършена скица на това, което би трябвало да бъде. Имайки предвид, че останалата част от спектакъла е на високо ниво, този нерешителен край, на който му липсва физическа репрезентация на емоционалните и философски крайности на пиесата, води до разочарование в публиката.

Другият и по-важен проблем на спектакъла не е свързан с начина на поставянето му, а начинът на възприемане.

В БИК няма поврат, няма изход, няма надежда, няма утеха. Това е пиеса на капитализма в най-грозното му и безмилостно проявление.

Дарвинистка борба за оцеляване, в която няма място за по-слабите, нерешителните и крехките. Персонажите са чаровни, но по начин, по който една ранна версия на Патрик Бейтман би била описана като чаровна. Пиесата ни кара да се смеем на нещастието на този, който бива смазван пред очите ни. Големият проблем на спектакъла е в нас и по-точно в усещането, с което всеки един от зрителите ще напусне Зала 2 на Топлоцентрала. Дали ще си спомня хубавите костюми, хапливите обиди, комичното смъркане на кока, или ще си мисли за унищожението на едно човешко същество от други като него, чиито житейски норми не са тези, които се надяваме повечето около нас да следват, а тези на хищника.

ЗА АВТОРА:

Кирил Буховски е автор и визуален артист роден в София. Завършва Националната художествена гимназия и НХА и през 2015 г. печели конкурса за съвременна българска пиеса на Театър „София“. Година по-късно е номиниран за Наградата за полет в изкуството на Фондация „Стоян Камбарев“. През 2017 г. заминава за Лондон, където учи Драматургия в Кралското централно училище за слово и драма и режисира свои и чужди пиеси във фриндж театри. Връща се в България през 2022 г.