#2 Exposing the body and the mind
The Room of Pleasure is Empty - the performance is the result of a two-year laboratory process exploring the human inner stage in relation to the Uncanny.
By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
This is a docu-play based on depositions from victims of prostitution, sexual abuse, and domestic abuse. The play highlights the male gaze and women’s worst fears.
Vs what it was about
The Room of Pleasure is Empty is based on the team’s documented life experiences and original texts. The performance is the result of a two-year laboratory process exploring the human inner stage in relation to the Uncanny.
[...]
Each of us recognizes painful and unbearable scenes from our childhood; we search and explore the essence of the child we once were. Pain unfolds before the eyes of the audience and invites their own interpretation.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 10/10
There were few props, but those present were used brilliantly:
a violin and two electric guitars, which were played live and not merely used as props;
a rotating platform;
glasses full of champagne (I was quite sad I wasn’t the person from the audience chosen to drink one of them);
a backdrop used for painting.
Lighting Design 10/10
An excellent job was done by the lighting team. Without their brilliance, the final act could have been a total mess.
Costume Design 10/10
The actors were wearing cowboy outfits - hats and all - symbolizing the strength, self-reliance and determination demanded by the patriarchy.
The actresses were all wearing “girly” outfits:
Elena Dimitrova was wearing a matching white top and skirt, representing purity and a wife.
Elitsa Alexieva was wearing a green skirt with a white see-through top - not the usual outfit worn by violinists, but it fit the overall ambiance.
Yana Moroz was wearing a glittery dress, almost the same as the one worn by the Fairy Godmother in Shrek, only in gold with pink shadows rather than red.
Juliana Saiska was wearing a black skirt with a black top, but the latter came off pretty early on.
Choreography 10/10
Choreography was a key part of the performance. The actors were always moving and under pressure - both physically and mentally -, which means they probably had a good night’s sleep afterwards (I hope they did).
Some scenes also involved slaps, which were not fake, so it must have taken quite a while to master harming the person receiving them as little as possible.
Bonus
Anti-dramaturgy
This play featured many avant-garde elements, starting off strong with the linear usage of live music and then taking an even bigger twist by having one of the actresses naked on stage. I applaud her bravery so much because it is true that being an actor means putting everything you have on stage, but we still need privacy; being naked in front of strangers - or anyone, really - is not only about showing skin but about becoming vulnerable and overcoming fear of judgment.
Color was also used, either to write or to paint one of the actresses, who later, luckily, got to shower (yes, this was also happening live).
Then there was the innovative use of documentary fragments: two projectors hit the water, and after marking the right spots, the B&W (black and white) pictures appear bright and clear.
The universal verdict
🟢 Green (for tourists/expats): fully understandable through visuals alone. Perfect for tourists/expats.
🟡 Yellow (for deaf people): visuals are strong, but some plot nuance might be lost without words.
I believe that playing with music and having pieces in other languages - such as English and Italian - has made the play much more understandable even for tourists and expats. However, since it relies heavily on music and sound, it might be a little more complicated for deaf people to understand certain parts or even - ironically enough - laugh. That said, not hearing the music does not affect the visual impact of the show.
Final thought for the ‘outsider.’
It will be a hard watch - emotionally - but it is worth it.
P.S.
The play is not suitable for people under the age of 18, and I highly recommend taking these trigger warnings into account: adult language, nudity, sexual themes, sexual violence, domestic abuse, and physical violence.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Това е документална пиеса, базирана на свидетелски показания на жертви на проституция, сексуално насилие и домашно насилие. Пиесата подчертава мъжкия поглед и най-дълбоките страхове на жените.
За какво всъщност беше
„The Room of Pleasure is Empty“ е базирана на документиран житейски опит на екипа и оригинални текстове. Спектакълът е резултат от двугодишен лабораторен процес, изследващ вътрешната човешка сцена във връзка с Непознатото.
[...]
Всеки от нас разпознава болезнени и непоносими сцени от своето детство; търсим и изследваме същността на детето, което някога сме били. Болката се разгръща пред очите на публиката и приканва към собствена интерпретация.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография – 10/10
Имаше малко реквизит, но наличният беше използван блестящо:
цигулка и две електрически китари, на които се свиреше на живо, а не бяха просто реквизит;
въртяща се платформа;
чаши, пълни с шампанско (беше ми малко тъжно, че не аз бях човекът от публиката, избран да изпие една от тях);
фон, използван за рисуване.
Светлинен дизайн 10/10
Светлинният екип свърши отлична работа. Без тяхното майсторство финалният акт можеше да се превърне в пълен хаос.
Костюмен дизайн 10/10
Актьорите бяха облечени в каубойски костюми – с шапки и всичко останало – символизиращи силата, самостоятелността и решителността, изисквани от патриархата.
Актрисите бяха облечени в „момичешки“ тоалети:
Елена Димитрова беше облечена в съчетаващи се бял топ и пола, символизиращи чистота и образа на съпругата;
Елица Алексиева беше с зелена пола и бял прозрачен топ – не типичен тоалет за цигуларка, но пасваше на цялостната атмосфера;
Яна Мороз беше облечена в блестяща рокля, почти същата като тази на Кръстницата фея в „Шрек“, но в златисто с розови нюанси вместо червено;
Юлиана Саиска беше с черна пола и черен топ, като вторият беше свален доста рано.
Хореография 10/10
Хореографията беше ключова част от представлението. Актьорите бяха в постоянно движение и под напрежение – както физическо, така и психическо –, което означава, че вероятно са спали много добре след това (надявам се).
Някои сцени включваха и шамари, които не бяха престорени, така че вероятно е отнело доста време да се овладее умението да се нанася възможно най-малко вреда на човека, който ги получава.
Бонус
Антидраматургия
Тази пиеса включваше множество авангардни елементи, започвайки силно с линейното използване на жива музика и след това правейки още по-голям обрат, като една от актрисите се появи гола на сцената. Аплодирам смелостта ѝ, защото е вярно, че да бъдеш актьор означава да даваш всичко от себе си на сцената, но въпреки това имаме нужда от лично пространство; да бъдеш гол пред непознати – или пред когото и да било – не е само въпрос на показване на тяло, а на уязвимост и преодоляване на страха от осъждане.
Цветът също беше използван – както за писане, така и за рисуване върху една от актрисите, която по-късно, за щастие, успя да се изкъпе (да, това също се случваше на живо).
След това дойде и иновативното използване на документални фрагменти: два прожектора бяха насочени към вода и след отбелязване на точните места черно-белите изображения се появяваха ярки и ясни.
Обща оценка
🟢 Зелено (за туристи/експати): напълно разбираемо само чрез визуалните елементи. Перфектно за туристи/експати.
🟡 Жълто (за хора със слухови увреждания): визуалните елементи са силни, но част от нюансите на сюжета може да се изгубят без думи.
Смятам, че използването на музика и включването на части на други езици – като английски и италиански – прави пиесата много по-разбираема дори за туристи и експати. Въпреки това, тъй като тя разчита силно на музика и звук, за хора със слухови увреждания може да бъде малко по-трудно да разберат определени моменти или дори – колкото и парадоксално да звучи – да се засмеят. Въпреки това липсата на възприятие на музиката не намалява визуалното въздействие на спектакъла.
Финална мисъл за „външния“ зрител
Ще бъде емоционално трудно за гледане, но си заслужава.
П.П.
Пиесата не е подходяща за лица под 18 години и силно препоръчвам да се вземат предвид следните предупреждения за съдържание:
нецензурен език, голота, сексуални теми, сексуално насилие, домашно насилие, физическо насилие.