#2 BEST OF OFF SCRIPT
! Best of Off Script! - May Issue (delayed). Find out what play suits you best! By Angelica Scarante.
By Angelica Scarante
Total productions reviewed this month: 3
BEST OF OFF SCRIPT
As the productions taken into consideration this month are so few, this edition of ‘Best of Off Script’ aims not only at highlighting which play is most suitable for the different audiences of the project, but it is also a place where I am going to share my personal opinion on the stagings I’ve seen at the Antistatic Festival.
BEST FOR TRAVELERS AND MOST ACCESSIBLE FOR DEAF PEOPLE
All three productions were great and enjoyable to see:
That, the Other New York was a 60-minute, one-woman show, superbly executed by its creator, Vanina Kondova
Constellations was a fun and interesting performance that stood out for its unique approach to narration
XXL was an experience, rather than a show
However, among them, the one that made sure both audiences could understand the plot was ‘Constellations’. In fact, the play uses visual elements such as text, drawings, and pictures - projected onto a screen - to narrate the story, helping to unravel the relationship between Marianne and Ronald.
While ‘That, the Other New York’ was a pleasant watch despite the obvious language barrier (it’s a monologue), ‘XXL’ was just as hard to decipher but definitely worth experiencing, even by travelers, as the stage where the characters share their voice is set in what feels like an old tavern.
ANTISTATIC FESTIVAL
Almost two weeks of shows concentrated on the contemporary dance scene. The energy was palpable, and the programming truly pushed artistic boundaries.
The specific focus of the festival, and I quote:
[...] is the presentation of new and established artists who develop different approaches to the art of dance, innovative forms, and original artistic practices between art forms. Its focus generates interest and recognition in both the Bulgarian and international context, as evidenced by the sustained international partnerships and regular guest appearances of dance professionals at the festival.
From this year’s programme, I saw:
A Never-Ending Story
The performance is dedicated to the Russian White Guard émigrés following the First World War, and its dramaturgical structure is woven with provocations from the newspaper “Satirikon”, which was published between 1905 and 1918.
Steal You For A Moment
For the first time in three decades, Francisco Camacho and Meg Stuart reunite on stage for a duet, drawing inspiration from the mysterious Nuragic ruins of Sardinia. In the twilight of this ancient civilization, stone giants guarded the island’s shores – traces of a rich culture that slowly eroded. Going beyond the museum walls, Camacho and Stuart delve into the gaps, the absences in the record. What remains?
Work Body
“Work Body” is the most recent work by Michael Turinsky, premiering on January 24, 2025, at Tanzquartier Wien. Inspired by Pier Paolo Pasolini’s poem ‘Le ceneri di Gramsci’, the piece draws on the legacy of Antonio Gramsci — Marxist thinker, co-founder of the Italian Communist Party, and himself a physically disabled man — to explore the political and erotic dimensions of working-class solidarity.
Raw Confessional Poetry
The performance aims to inspire or destroy the intentions and roughness between the individual segments: choreography, dance, dramaturgy, direction, musical scores, presence, clothing, objects, light, shadows, songs, manifestos, and all kinds of components and techniques that our team activates because it needs quotes, references, models. We produce to create a world that can be easily destroyed. Do we want that?
Bodies of Power (reviewed for Off Script on accessibility)
The performance is not funny, despite the amusing moments in it. It remains unclear what it is making fun of—the body or power, politics or society. The only thing that is clear is that it all begins with an execution.
I Love When You’re Watching Me
In I Love When You’re Watching Me, I dance solo in intimate connection with silence, music, dance, myself, and the audience, born out of a desire to open spaces of playful intimacy, where you can dwell and dissolve in ephemerality. I can easily appear and disappear, while at the same time always being here.
Happy Together - Unhappy Together (reviewed for Off Script on accessibility)
We don’t know what fate has in store for us, but we do know that in the show “Happy Together - Unhappy Together,” three women have come together to cook. Literally. And whatever they cook, they will give to the audience. Literally.
Just Dance: Trash
In what ways are we subject to narratives of masculinity as an attribute of the victorious, the strong, the capable, the serious, the brave, the worthy, and — not least — those who create the Show? What drives global politics and the economy, and who are the major players?
Insert Coin / Player One
INSERT COIN / PLAYER ONE is an electrifying immersive performance exploring the blurred boundaries between real and virtual worlds. Set inside a surreal arcade, the audience becomes active players in a live video game, navigating themes of identity, desire, and control.
I think I’ve shared enough on ‘Bodies of Power’ and ‘Happy Together - Unhappy Together’ already, so I won’t bother you about them anymore. Instead, let’s talk about the true standouts, which leads me to share my personal favorite from the list.
Before I do that, I want to say that each piece was executed beautifully and definitely left a mark on me - but some of them pierced right through my heart. I actually was not able to choose just one production, as two of them deeply captured my attention: A Never Ending Story and Work Body.
A Never Ending Story captivated me with its historical weight (it was first performed at Sofia’s Military Club in 1997), its choreography, and the vintage melodies, which perfectly complemented the obvious skill of the dancers. I was so mesmerized by it that I even went all the way to YouTube to watch the first edition, performed by Galina Borisova herself, Tsvetana Kasabova, Yuliana Sayska, and Ivo Dimchev.
Work Body, on the other hand, was compelling because of its inspirations and its construction: it united elements of dance, song, audience interaction, and political commentary. And, I must admit, it touched my heart as soon as I saw Pasolini being mentioned (he’s one of my favorite modern artists).
BONUS
A multisensory performance experience, which was not part of Antistatic and which I haven’t written a review on, but I still attended - even as part of the staff - was “Edible Knots: A Love Letter to the Japanese Phallopia”.
The spectacle was created by the eco-art collective “Mrežasti Vkusi” and presented with the support of the Elizabeth Kostova Foundation.
Each member of the collective works through a different sense, guiding the audience through taste, touch, sound, and sight.
Apart from pleasing my taste buds with the delicacies cooked for the spectacle, what I loved about the piece was its goal of sharing knowledge on this species with a bad reputation.
The words of the performers perfectly captured why Japanese Knotweed is - in a way - feared, but they also made my empathetic heart flutter for it.
I never knew a plant could be so misunderstood, or that a performance could make me feel so protective of an invasive weed. It was the perfect, unconventional experience to a month of incredible art.
Тъй като продукциите, които вземам под внимание този месец, са толкова малко, това издание на „Best of Off Script“ има за цел не само да открои коя постановка е най-подходяща за различните публики на проекта, но и да бъде място, където ще споделя личното си мнение за представленията, които гледах на фестивала „Антистатик“.
НАЙ-ПОДХОДЯЩО ЗА ПЪТУВАЩИ И НАЙ-ДОСТЪПНО ЗА ГЛУХИ ХОРА
И трите продукции бяха страхотни и истинско удоволствие за гледане:
That, the Other New York беше 60-минутен моноспектакъл, великолепно изпълнен от своята създателка Ванина Кондова.
Constellations беше забавно и интересно представление, което се открои с уникалния си подход към разказването на историята.
XXL беше по-скоро преживяване, отколкото спектакъл.
Сред трите обаче именно „Constellations“ се погрижи и двете публики да могат да разберат сюжета. Всъщност представлението използва визуални елементи като текст, рисунки и изображения, прожектирани върху екран, за да разкаже историята и да помогне на зрителите да проследят отношенията между Мариан и Роналд.
Докато „That, the Other New York“ беше приятно за гледане въпреки очевидната езикова бариера (все пак става дума за монолог), „XXL“ беше също толкова трудно за разгадаване, но определено си заслужава да бъде преживяно дори от пътуващи зрители, тъй като сцената, на която героите споделят своя глас, е разположена в пространство, напомнящо стара кръчма.
ФЕСТИВАЛ „АНТИСТАТИК“
Почти две седмици, изпълнени с представления, съсредоточени върху съвременната танцова сцена. Енергията се усещаше навсякъде, а програмата наистина разширяваше границите на изкуството.
Специфичният фокус на фестивала, цитирам:
„[...] е представянето на нови и утвърдени артисти, които развиват различни подходи към танцовото изкуство, иновативни форми и оригинални артистични практики между различните изкуства. Неговият фокус генерира интерес и признание както в български, така и в международен контекст, за което свидетелстват устойчивите международни партньорства и редовните гостувания на професионалисти от сферата на танца на фестивала.“
От тазгодишната програма гледах:
A Never-Ending Story
Представлението е посветено на руските белогвардейски емигранти след Първата световна война, а драматургичната му структура е преплетена с провокации от вестник „Сатирикон“, издаван между 1905 и 1918 г.
Steal You For A Moment
За първи път от три десетилетия Франсиско Камачо и Мег Стюарт отново се срещат на сцената в дует, вдъхновен от загадъчните нурагически руини на Сардиния. В залеза на тази древна цивилизация каменни гиганти са пазели бреговете на острова — следи от богата култура, която постепенно е изчезнала. Излизайки отвъд стените на музея, Камачо и Стюарт се потапят в празнините, в отсъстващото от историческите свидетелства. Какво остава?
Work Body
„Work Body“ е най-новата творба на Михаел Турински, чиято премиера се състои на 24 януари 2025 г. в Tanzquartier Wien. Вдъхновено от поемата „Le ceneri di Gramsci“ на Пиер Паоло Пазолини, произведението се обръща към наследството на Антонио Грамши — марксистки мислител, съосновател на Италианската комунистическа партия и човек с физическо увреждане — за да изследва политическите и еротичните измерения на солидарността на работническата класа.
Raw Confessional Poetry
Представлението има за цел да вдъхнови или разруши намеренията и грубостта между отделните елементи: хореография, танц, драматургия, режисура, музикални партитури, присъствие, облекло, предмети, светлина, сенки, песни, манифести и всякакви компоненти и техники, които екипът ни активира, защото се нуждае от цитати, препратки и модели. Създаваме, за да изградим свят, който лесно може да бъде разрушен. Искаме ли това?
Bodies of Power
(рецензирано за Off Script от гледна точка на достъпността)
Представлението не е смешно въпреки забавните моменти в него. Остава неясно на какво точно се присмива — на тялото или на властта, на политиката или на обществото. Единственото ясно е, че всичко започва с екзекуция.
I Love When You’re Watching Me
В „I Love When You’re Watching Me“ танцувам соло в интимна връзка с тишината, музиката, танца, самата себе си и публиката, породена от желанието да отворя пространства на игрива интимност, в които човек може да се задържи и да се разтвори в мимолетността. Мога с лекота да се появявам и изчезвам, като същевременно винаги оставам тук.
Happy Together - Unhappy Together
(рецензирано за Off Script от гледна точка на достъпността)
Не знаем какво ни е подготвила съдбата, но знаем, че в представлението „Happy Together - Unhappy Together“ три жени са се събрали, за да готвят. Буквално. И каквото сготвят, ще го дадат на публиката. Буквално.
Just Dance: Trash
По какъв начин сме подвластни на представите за мъжествеността като качество на победителите, силните, способните, сериозните, смелите, достойните и — не на последно място — онези, които създават Шоуто? Какво движи световната политика и икономика и кои са големите играчи?
Insert Coin / Player One
„INSERT COIN / PLAYER ONE“ е наелектризиращо имерсивно представление, което изследва размитите граници между реалния и виртуалния свят. Действието се развива в сюрреалистична аркадна зала, където публиката се превръща в активен участник във видеоигра на живо, преминавайки през теми като идентичност, желание и контрол.
Мисля, че вече споделих достатъчно за „Bodies of Power“ и „Happy Together - Unhappy Together“, така че няма да ви занимавам повече с тях. Вместо това нека поговорим за истинските отличници — което ме води и до личните ми фаворити от списъка.
Преди това обаче искам да кажа, че всяко едно от тези произведения беше изпълнено прекрасно и определено остави следа в мен — но някои от тях ме пронизаха право в сърцето. Всъщност не успях да избера само една продукция, защото две от тях истински завладяха вниманието ми: „A Never-Ending Story“ и „Work Body“.
„A Never-Ending Story“ ме плени с историческата си тежест (представлението е поставено за първи път във Военния клуб в София през 1997 г.), с хореографията и с винтидж мелодиите, които съвършено допълваха очевидното майсторство на танцьорите. Бях толкова омагьосана от него, че дори стигнах дотам да потърся в YouTube първата му версия, изпълнена от самата Галина Борисова, Цветана Касабова, Юлиана Сайска и Иво Димчев.
„Work Body“, от друга страна, ме впечатли със своите вдъхновения и със структурата си: представлението обединява елементи на танц, песен, взаимодействие с публиката и политически коментар. И трябва да призная, че докосна сърцето ми още в момента, в който видях името на Пазолини (той е един от любимите ми модерни творци).
БОНУС
Едно мултисензорно пърформанс преживяване, което не беше част от „Антистатик“ и за което не съм писала рецензия, но на което все пак присъствах — дори като част от екипа — беше „Edible Knots: A Love Letter to the Japanese Phallopia“.
Спектакълът е създаден от екоарт колектива „Mrežasti Vkusi“ и е представен с подкрепата на фондация „Елизабет Костова“.
Всеки член на колектива работи чрез различно сетиво, превеждайки публиката през вкус, допир, звук и зрение.
Освен че поглезих вкусовите си рецептори с деликатесите, приготвени специално за спектакъла, това, което най-много ми хареса в него, беше стремежът му да сподели знания за този вид с толкова лоша репутация.
Думите на изпълнителите чудесно предадоха защо японската фалопия е — по свой начин — обект на страх, но същевременно накараха емпатичното ми сърце да трепне за нея.
Никога не съм предполагала, че едно растение може да бъде толкова неразбрано или че едно представление може да ме накара да изпитам такава потребност да защитя един инвазивен плевел. Това беше съвършеният, нетрадиционен завършек на месец, изпълнен с невероятно изкуство.
