Отблизо с артиста #2 арх. Тодор Булев

Най-важното, трябва да умеем да разбираме и чувстваме душата на града, неговата индивидуалност и да я пазим и развиваме.

Sep 21, 2023

/ Q n A /

води: Стефанѝ Стоева

Как бихте описали своя архитектурен подход?

Т.Б. Моят творчески живот премина през няколко обществени и професионални ситуации, въпреки това, аз запазвам избрани важни вектора. На първо място, това е да разбереш и вникнеш в проблемите на твоя възложител, независимо дали това е човек, семейство или институция. Винаги се опитвам да вляза в ролята на хората които ще използват моята творба. От друга страна, аз винаги се стремя да осмислям моята отговорност, не само пред конкретния възложител, но пред обществото. Когато проектирам една сграда, за клиента е най-важно как тя функционира с нейните пространства, помещения и пр. В същото време, тази сграда участва в структурата и образа на града, част е от голямата жизнена среда, т.е. тя има и роля, която надраства преките и задачи. В професионалния жаргон, ние говорим за голямата роля на градоустройствения подход, на тази връзка със средата, със селищния организъм.

Какъв е основният ви работен и творчески принцип?

Т.Б. За мен, точно тази страна на архитектурното творчество е много важна. Това определи и творческия ми профил – освен върху сгради, аз съм работил върху много градоустройствени планове, градски ансамбли и пространства.

Това което свързва голямото и малкото в архитектурното ми творчество е убеждението, че архитектурата, като един сложен, но повсеместно присъстващ език, силно влияе на човешките емоции, представи и действия.

Грижата за това въздействие и търсенето на позитивното му насочване определи и научните ми занимания с естетика, антропология, семиотика на архитектурата. Наред с творческата роля на интуицията и ирационалното, винаги съм търсил и логически, даже научни аргументи в това което съм проектирал и създавал.

Кое ви е затруднявало винаги в процеса на работа?

Т.Б. Трудностите пред архитекта са два вида. Едните са свързани със самата специфика на творческия процес, т.е. от необходимостта да синтезираш и балансираш в проекта голям брой фактори, които в немалка степен си и противоречат. Например, едновременно да запазиш характера на една стара сграда, но в същото време да я приспособиш към съвременния живот. Друга група трудности, условно можем да наречем външни - това са ограниченията! Пример за тях е, когато се изправихме пред панелната технология в жилищното строителство на 70-те и 80-те години. Най-честият проблем през последните години обаче се оказа ниската култура на част от нашите възложители. Новобогаташите, но и неподготвени хора във властови позиции. Аз обаче застъпвам известната теза, че това, което не те убива те прави по-силен. Винаги съм се стремял външните негативни фактори да се трансформират в стимули в творческия процес. Това е сложен процес, който за да бъде успешен е много важен, не само личният авторитет, но и обществено извоювания статут на архитекта. Тук, за съжаление, сме далече от желаното и необходимото.

От какво се нуждаят хората сега? Какви сгради трбява да бъдат проектирани?

Т.Б. Във всяко архитектурно отношение (битово, строително, естетическо) сградите трябва да бъдат преди всичко - качествени. През последните десетилетия, голямо внимание се обръща на екологическте качества на строителството – енергийна ефективност, използване на рециклирани материали. Много важно е отчитане влиянието на сградите върху природната среда и тяхната цялостна „природосъобразност”. В архитектурата се отразяват ярко и социалните диспропорции и неравенства и обратното - чрез архитектурата тези диспропорции могат, макар и частично, да се преодоляват. Освен архитектите, политиците трябва да поемат отговорността за изграждане на качествена, отговорна и социално ефективна архитектурна среда.

Архитектурата основна форма на човешката организация ли е?

Т.Б. Поне за мен, това е така. Архитектурното мислене и формообразуване имат много широко значение. Говорим не само за сградите, като архитектура, но и за архитектура на града, градските пространства, инженерните съоръжения, парковете и градините и ландшафта. Разбира се, всичко това води и до редица нови професии, особено през последните векове и този процес на роене на архитектурната професия ще продължи.

Какви са компонентите на красотата в архитектурата?

Т.Б. Няма къс отговор, но ще отбележа две важни характеристики. Първо, красотата в архитектурата е неразривно свързана с целесъобразността, с полезността във възможно най-широк смисъл на думата.

Второ, красотата в архитектурата добива своята завършеност и висша форма, чрез умелото използване в материята, на специфичните форми и похвати на архитектурния художествен език. На тази двойна основа се изграждат и реализират различните творчески епохи.

Този подход свързва и по един специфичен начин изследването на красотата в архитектурата със семиотиката, науката за знаковите системи, която намира място в Естетиката още в първите десетилетия на XX в.

Ако кажем, че архитектурата действа като език в социума, какво казва семиотиката за българската архитектура днес?

Т.Б. Семиотичният подход към архитектурната естетика, който развивам в посочената книга - Естетика на архитектурата, 2022 г. (по-цялостно в друго мое, многотомно издание Изкуството архитектура, 2014-2017г.) е средство за по-задълбочено изследване на образа на отделната сграда, но и на тенденции и явления в архитектурно-художествените процеси. Това е много широка тема! Най-общо, в наши дни можем да наблюдаваме известно унифициране в международен план, интернационализиране на архитектурния език в част от неговите изяви, в това число и България. На това противостои тенденцията за развитие на регионални и локално изявени езици, интерпретиращи местни (в това число съвременни, не само исторически) културни особености. В архитектурния пейзаж у нас виждаме някои уникални професионални решения с изискан изказ, но също и широка изява на по-нисък вкус, което е отчасти неизбежно, но и не може да ни радва.

Вие сте главен архитект на район Люлин от ’87-ма до ’92-ра. Как се чувствате по въпроса с подигравателното отношение към този район и неговия изглед?

Т.Б. Всъщност аз работих в условията на една вече на 70-80% изградена панелна среда. Усилията ми бяха насочени към нейното по-качествено доизграждане и социално обогатяване, към създаване на пълноценна градска среда привличане на жителите и на разрастване на местния бизнес. За съжаление, тези цели не бяха разбрани от ръководството на града и района след промените и аз напуснах. Днес считам, че в структурата и архитектурното изграждане на Люлин, както и Младост и други панелни комплекси, има много потенциал. Там има многобройни открити, озеленени пространства, които хората все по-активно обживяват и с право защитават. За съжаление механизмите на приватизацията, реституцията, а и на демократизацията на обществото не бяха насочени по правилния начин не само в Люлин, а в цялата страна.

Какъв е общият архитектурен изглед на София и от какво е смесица тя? Какви са естетическите проблеми на нашите градове ?

Т.Б. Аз съм силно емоционално свързан със София, където протича целият ми съзнателен живот и я помня като по-уютен, по-живописен и по-богато озеленен град. София силно се разрасна териториално, а ние все още под София разбираме главно историческото ядро. Това ще да е градският център с неговите емблеми – храм-паметник Св. Александър Невски, Народен театър Иван Вазов, Националният дворец на културата и бул. Витоша. Тук историческото богатство изразено в пространства, зеленина, сгради, археология, благоустройство (например - емблематичните жълти павета) на стария град е определящо. София има нужда от повече и по-периферно разположени изразителни архитектурни ансамбли, които да обогатят архитектурно новите (60-годишни) застроявания. Много важен за образа на града е силуетът на Витоша, чиято видимост от самия град, за съжаление, постепенно се губи. Трябва да избягваме случайното и повсеместно настаняване на сгради с по 25-30 и повече етажи в пейзажа на София. Виждаме колко чужди на стария център са високите сгради на пл. Македония. Всъщност тези принципи – на грижа за старините, за зачитане на местните природни дадености, на запазване и пестеливо обогатяване на характерното пространствено изграждане са валидни и в Пловдив, Варна и Плевен, а също и в по-малките ни градове като Самоков и Сандански.

Най-важното, трябва да умеем да разбираме и чувстваме душата на града, неговата индивидуалност и да я пазим и развиваме.