Продаваме ли се правилно на ЗАПАДА?
Разговор с Ада Мухина относно предстоящото How to sell yourself to the West?
Пърформанс - лекция, която е хумористично проучване на точките за продажба, идентичност, предимства и стратегии, които помагат на творците да творят на западния арт пазар. Въз основа на собствения си опит, интервюта с куратори, институции, изследвания в архивите на изкуството и истории на художници от различни страни, проектът беше успешно представен в Берлин и Париж. Сега идва в София, за да сподели…
Има ли срок на годност за това да си изгряващ артист или можеш просто да продължаваш да изгряваш вечно?
A. M. Лично аз предпочитам по-широкия термин новодошъл. Той може да означава много неща и е много по-включващ: може току-що да си завършил, да си сменил професията, или да се завръщаш в света на изкуството след дълго майчинство и т.н. Така можеш да бъдеш новодошъл на различни етапи от живота си – и това е прекрасно! Стига финансиращите организации и артистичните институции да разпознават и подкрепят тези разнообразни преживявания, а не просто да поставят възрастова граница в конкурсите си.
Например, когато се преместих в Берлин през 2020 г., не бях изгряващ артист, но бях новодошла на немската арт сцена. Бях поканена да участвам в много престижна резиденция за млади артисти в Академията на изкуствата в Берлин. Това беше първият път, в който не кандидатствах за отворена покана, а бях номинирана. И си помислих: Колко ли още такива скрити, ексклузивни възможности съществуват? Така се роди и проектът ми How to sell yourself to the West? – от необходимостта да разбера и критично да осмисля западния арт пазар, който ми беше нов, като жена артист от Санкт Петербург, Русия. Така започнах да изследвам уникалните точки на продажба, стратегии, предимства на идентичността и как те се пресичат с горещите теми на политиката на представителството. Така че да си новодошъл или чужденец може също да ти даде необичаен поглед и да стане източник на вдъхновение.
Увеличава ли страданието стойността на творчеството на артиста или просто води до по-добър PR?
A. Д. В хумористичната ми лекция-пърформанс How to sell yourself to the West? казвам, че преживяване в затвора със сигурност ще повиши шансовете ти на западния арт пазар. С това визирам икономиката на вниманието: Какво би направило страхотно заглавие? Какво ще привлече повече внимание към работата на артиста? И накрая – как ще се продаде по-добре? В този смисъл, страданието може да се превърне в жокер карта в играта на маркетинга.
Но също така, артистът може съзнателно да реши да говори за определени биографични преживявания или идентичности като политическо изказване. Или като начин сам да осмисли своето място в променящия се свят. Например в другия ми пърформанс Променадата на изгнанието, чиято премиера беше на Berliner Festspiele след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна, питам:
Каква е задачата на артиста пред лицето на катастрофа като война? Можем ли да намерим точните думи в моменти на вцепенение и ужас? А какво, ако идваш от страната на агресора?
Кои са скритите правила на западния арт пазар, за които никой не пише, но всеки куратор знае?
A. Д. Вълните на внимание към определени теми, идентичности и локации. Пеги Медлер, една от гост-артистките ми, казва в радиоверсията на How to sell yourself to the West: Никога не пропускай кръглите годишнини. В нейния случай това означава, че като източногермански автор, новите ѝ книги трябва да излизат около годишнината от падането на Берлинската стена – за да се продават по-добре. През последното десетилетие в Берлин наблюдавах вълни от силен интерес към сирийски артисти, после (много кратко) към беларуски и афганистански, после към ирански, после към украински, след това към израелски/палестински и т.н. Тези вълни често траят няколко сезона и после отминават, заменени от следващата гореща тема.
По време на изследването си интервюирах артисти, които се качваха на тези вълни, и такива, които отказаха да ги следват. Първите казаха, че ако тази внезапна видимост ги вкара в западните бели институции и им даде достъп до ресурси, до които обикновено нямат достъп – то нека бъде така. По-лесно е да играеш тази игра, ако знаеш правилата. Ако знаеш, че и това ще отмине – можеш да го използваш в своя полза и дори за кратко да диктуваш условията.
Как Запада затвърждава собственото си чувство за инклузивност с външни артисти?
А.Д. Важно е за мен да разглеждам критично очакванията към мен като артист от този Див, див Изток и, ако е възможно, да ги предизвиквам. В работата си обичам да обръщам погледа на западната публика към самата нея, да разменям ролите на учител и ученик, и да изграждам съюзи с други международни артисти от Индия, Бразилия, Нигерия, Полша, Иран и др.
В серията ми пърформанси Risk Lab с участието на разнообразни гост-артисти изследваме значението на риска в различни геополитически контексти. Публиката в Лондон, Берлин или Вашингтон – където представях този проект – има склонност да екзотизира артистите от „трудни региони“. Те аплодират тяхната смелост и после си тръгват удовлетворени, защото, както ти казваш, са потвърдили собственото си чувство за инклузивност. Вместо това в Risk Lab питаме публиката: Как можем да създадем усещане за солидарност и да предложим алтернативна визия за бъдещето, която да започне още сега, в театралното пространство – чрез споделяне на рискове и привилегии?
Кой е по-ефективният път към признанието: да спечелиш престижна награда или да умреш в неизвестност и да оставиш бъдещите куратори да те открият?
А.Д. Моето изследване показва, че не можеш просто да оставиш следсмъртната си слава на съдбата. Трябва да си подготвен! Това означава, че докато си жив, трябва да започнеш да създаваш свой собствен архив. Иначе никой няма да може да те открие по-късно – особено ако работиш в областта на изпълнителските изкуства, където не остават материални обекти след смъртта ти.
Освен това, както ми казаха архивистите от Академията на изкуствата в Берлин, работата ти трябва да е достатъчно влиятелна, за да получи място в големия архив – до, да речем, Бертолт Брехт. Което означава – големи сцени, големи публики, награди – това също помага. Разбира се, това е лоша новина за маргинализираните общности (например мигранти, цветнокожи, жени артисти и т.н.), които обикновено нямат достъп до големите платформи и създават на периферията. А това води до: без големи сцени → без големи архиви → много ниски шансове за следсмъртна слава.
Как да намерим пукнатините в тази система – това е именно темата на моя пърформанс Как да се продадеш на Запад? (нека го преведем на последния ред).
