Човек знае толкова, колкото му позволява инстинктът за самосъхранение.

Интервю със Стоян Радев за театралното представление “Викове от подземието”.

“Викове от подземието” е представление по текста на Достоевски “Записки от подземието”.

Ницше е писал, че в записките истината не се излага като философско разсъждение, а крещи от болка, защото само така истината може да се прояви. Затова и ние правим от текста представление - за да се случи, да се преживее, а не просто да се прочете.

“Подземният човек” слага пръст в собствената си рана, стига до пълно саморазобличаване, признава крайното си несъгласие с уредения свят и неговите закони, като не спестява личната си вина и безсилие. Спасение няма, освен ако откровената изповед не е спасение.

Докъде стига истината в театъра?

С. Р. Човек знае толкова, колкото му позволява инстинктът за самосъхранение. Истината стига дотам, докъдето ѝ позволи страхът и, може би, суетата.

Но самосъхранението, страхът и суетата не са последна инстанция. Поне във “Викове от подземието” се опитваме да погледнем отвъд тях - с безценната помощ на Достоевски. Театърът е призван да очиства, като не бяга от проблемите, а се сблъсква с тях. Катарзис.

Може ли човек поне със себе си да бъде напълно откровен и да не се уплаши от цялата истина?*

С. Р. Причините за трудността човек да бъде напълно откровен са споменати в предишния отговор. Можем да добавим, че човек няма какво толкова да губи, тревогата в тази посока е подвеждаща - ако е откровен, той би загубил само оковите си.

Между дърдоренето и действието, колко са силни виковете от подземието?

С. Р. Виковете са толкова по-силни, колкото по-дълго устата е била запушена. А е била запушена от много съображения, от прекалено съзнаване, от боязливо дърдорене и фалшиво действие. Да се преодолеят тези пречки е много трудно, викът е резултат от усилието.

В началото на „Записки от подземието“, Достоевски пише, че само от умния човек поначало не може да стане нищо, а става нещо само глупакът. Това означава ли, че само и единствено възможността за промяна и бунт ни прави истински?

С. Р. Въпросът е какво искаме да променим, срещу какво се бунтуваме? Често човек крие истината точно зад тези думи, зад лозунгите и скандирането. Често нарича умно това, което му осигурява престиж и псевдохармония - затова и подземният човек го окачествява като фактически тъп.

Истинският бунт е срещу красивите лъжи, с които се утешаваме и оправдаваме себе си.

Каква е разликата между подземния човек и съвременния, къде се срещат те, за да станат цялостни? Да си подземен не е ли само фаза, ако да, какво следва?

С. Р. Разликата между подземния човек на Достоевски и съвременния се състои главно в несъгласието на подземния със стремежа към удобство на съвременния. Този стремеж е фалшиво обоснован като хуманизъм, а всъщност унищожава хуманизма, като го приравнява с нагаждачество в полза на битова удовлетвореност от нисък порядък. Дали подземният човек е фаза в развитието на човека? Ницше е смятал, че разкритията на подземния човек са необходимо условие за достигането до хармонията и независимостта на свръхчовека, който надмогва страданието.Достоевски пък сякаш казва друго – подземният човек е човекът, живият човек на тази земя. И за него няма спасение тук – той трябва да е достатъчно смел и смирен, за да живее с тази истина. Ако има следваща фаза, то тя е Там.

Страданието съмнение ли е?

С. Р. Както казва подземният човек – не защитавам страданието, но нека не пренебрегваме неговата изящна ценност. Страданието е откровение, което трудно понасяме, но без него няма щастие. Не просто като контраст между едното и другото, а като необходима съставка на едното в другото.

Какво със сигурност ще разбере зрителят на „Викове от подземието“?

С. Р. Надяваме се, зрителят да разбере, че средствата (научни и художествени, икономически и политически), с които се опитва да реши проблемите си, не са достатъчни и даже често водят до обратен ефект. Надяваме се да се засмее на този иначе притеснителен факт и да се разбунтува срещу всичко, което му носи фалшиво успокоение. На първо място – срещу собствените си заблуди.

БИЛЕТИ 05 февруари 2026, Зала 2, 19:00 часа