Тишината е задължително условие.

Интервю с Михаил Димов, който от години ни показва цветовете на нощната тишина. ПРЕМИЕРА | Нова нощна география.

НОВА НОЩНА ГЕОГРАФИЯ използва една емоционална картография, която изследва невидимите светове чрез техните продължения и отраженията им във видимото. Отвъд границите на доловимото за очите се простират пространства на неизвестност, предизвикващи вълнение подобно на това преди Великите географски открития на физическата Земя.

Кои са тишинавтите и каква е тяхната мисия в нощния град?

М. Д. Тишината е океан от неподвижност и покой на повърхността, на който се случват събитията в т.нар. реалност, а под повърхността му са техните тайнствени основания. Тишинавтите са свъръхчувствителни човешки същества, които се отказват от думите и се гмуркат под повърхността на океана, за да предприемат тишинавтски пътувания-изследвания, които могат да траят часове, дори дни. Нощният град е особено благодатен за тези изследвания, защото съдържа неподвижност, на фона на която видимото започва да разкрива своята скрита същност.

Тишинавтите изследват и фотографират видимото, за да проникнат отвъд него - в невидимото. Те събуждат скритите си, вътрешни сетива, и с тяхна помощ проникват в един нов свят – тайнствен, дълбок, мета-красив и взаимосвързан. Мисията им е да донесат вестта и пътя за този свят до останалите хора, и най-вече до хората на бъдещето.

Как се заснемат фотографиите от Нова нощна география? Има ли някакви специфични подходи, техники или локации, които използвате?

М. Д. Фотографиите от Нова нощна география се заснемат по време на тишинавтските (отвъд думите) нощни пътувания, траещи няколко часа. По време на тези пътувания вниманието на пътуващите се спира на конкретни образи, които те документират с фотоапарат или телефон - тук техниката няма голямо значение. Ключът е в следенето на ВНИМАНИЕТО.

Вниманието е нещо изключително могъщо и тайнствено, понеже сред огромното количество форми във видимия свят то избира сравнително малък брой, които му говорят с нещо. Кое движи вниманието, кое определя неговата траектория? Какво е съдържанието на тези образи и защо точно те предизвикват емоционален ОТКЛИК? Откъде идва този отклик и накъде води? Това са въпросите, с които нощните пътуващи се занимават. Става дума за изследвания на фините полета и емоции, недоловими в шумотвевицата и суматохата на делника. Конкретните локации нямат значение – пътуванията могат да се случат на територията на целия нощен град, но без съмнение тишинавтите обичат НЕОбичайните пространства и НЕОбикновени гледни точки към съществуващото.

Как изглежда процесът по създаване на музиката и по какъв начин се превеждат усещанията от образите в звук?

М. Д. Музиката е дело на Иван Шопов и неговият модуларен синтезатор, съпроводен със звуковите намеси на Silenaut. В действителност модуларните синтезатори са много непредвидими, непредсказуеми машини. Правенето на музика с тях съдържа огромен елемент на неизвестност и случайност, и в този смисъл те са идеални за създаване на мистичен саундтрак. Работата с такова устройство изисква голямо майсторство и в действителност много малко артисти могат да работят при толкова голям процент на неизвестност и да създават звукова среда, която е наистина магична. Това е все едно да ходиш спокойно по въже, опънато високо в небето. Иван е точно такъв майстор! Той е художник, който със звуци рисува в реално времем удивителни абстрактни пейзажи. Така музика е вярна на момента, която в НОВА НОЩНА ГЕОГРАФИЯ служи да настрои съзнанието на точната честота, за да го подготви за скока в невидимото.

Какво бихте искали зрителите по време на това аудио-визуално преживяване да почувстват и каква вътрешна или емоционална трансформация очаквате да предизвикате?

М. Д. Бихме искали да имат емоционален отклик, защото ги повеждаме на вълнуващо пътуване, случващото се колкото във външния свят, толкова и във вътрешните им светове, където всеки външен образ би могъл да има вътрешен отклик, в едно много фино измерение, недоловимо в дневния свят. Искаме да ги въведем в това деликатно поле където вътре и вън се докосват. Надяваме се това преживяване да бъде повод и достатъчно основание те да пристъпят отново сами или с приятел, с или без фотоапарат, в неизследвана територия на нощните градове и най-вече на неизследваните си вътрешни пространства.

Тук е важно да кажем, че след края си концерта ще се прелее в тишинавтско изследователско (отвъд думите) пътуване в нощна София, в което публиката ще бъде поканена да се включи, като събраните след това образи ще се превърнат във визията на следващото издание на проекта през ноември.

Как вплитате невидимото и метафизичното в артистичния си процес? Има ли ритуали, интуитивни практики или философии, които ви водят?

М. Д. Въпреки, че метафизичното никога не е далеч от нас, на практика то е недостижимо през по-голямата част от живота ни, защото излиза от обсега на обичайните ни сетивни възприятия, ангажирани в битката ни за оцеляване във физическия свят. Достигането на невидимото изискава съзнанието да премине ОТВЪД нивото на оцеляване и да назлезе на нивото на съзерцание, изследване, творчество и наслаждение. Това е естествена граница, която се оказва все още непреодолима за повечето хора, като последното е въпрос не само на лично развитие, но и на еволюция на цялто общество. Факт е, че в началото на 21 век големите градове са осветени нощем, безопасни са като цяло и очакват своите първи изследователи. Колко точно сме на брой към момента ще разберем на 15 май след концерта в Толоцентрала.

Тишинавските нощни пътувания са всъщност практиката за достигане и изследване на фините вътрешни измерения във връзката им с „външния“ свят, като фотографията и музиката помагат разултатите от тези изследвания да бъдат споделени с повече хора. В действителност всеки нощен пътуващ създава свои интуитивни подходи и ритуали, а в исторически план в подобна посока са търсенията и практиките на фланьорите през 19 век и ситуационистите през 20ти, като последните разработват концепцията за т.нар. психогеография.

В какво се състои инициацията в нощния град и какво означава тя на лично и колективно ниво?

М. Д. Тишинавтските нощни пътувания са както инициация, така и метод за навлизане в паралелна реалност. Можем да ги сравним с преживяването на водолаз, който за първи път прониква в подводното царство. Това сравнение не е случайно, нито пък е лишено от основания. Веднъж попаднал ОТВЪД, изследователят става все по-наясно с богатството на вътрешния си свят, като следи реакциите си на външния свят и отраженията, които той предизвиква у него. Така той започва да води един много по-интензивен, сложен и богат вътрешен живот, който го свързва с измерения на реалността далече извън обичайните, дори отвъд измеренията на колективните сънища, каквито са филмите, книгите. Той започва да създава свой свят.

И този свят, през творения може да бъде съобщен и обогатен от други пътуващи. Така може да възникне цяло общество на пътуващи, творящи изследователи, които работят и се срещат на съвсем друго равнище, на което създават творби свързващи различни измерения.

Този процес на иницииране и пробив е сравним с великите географски открития, довели до знанието за цял нов свят, който изведнъж става достъпен за изследване и заселване. Тук става дума и за нещо друго - това не е застинала във физическо пространство география, а среща с много фина, отзивчива материя, разумно Присъствие, с което нощните пътешественици се учат да се свързват и с което започват един танц, един процес на игра и сътворчество, на които виждаме началото, и но не виждаме края. А може би няма край...

Каква роля играе тишината в този проект? Дали тя е фон, герой или пътеводител дори?

М. Д.Тишината е задължително условие. Абсолютно задължително условие! Ако група приятели се разхождат из нощния град и си говорят дори само от време навреме, нищо от това, за което си говорим не може да се случи. Минаването ОТВЪД ДУМИТЕ представлява реално и символично напускане на една информационна сфера, която ни обвързва много плътно с миналото и бъдещето, и дава възможност на Настоящето постепенно да навлезе. Навлизането в Настоящето е сериозно предизвикателство, което е много по-трудно, отколкото си представяме. Всъщност Тишината е портал към Настоящето. Оказва се, че ние само си мислим, по-скоро предполагаме, че живеем в Настоящето.

Докато Настоящето с неговите истински измерения е напълно недостъпно за нас. Нощните пътуващи се домогват и понякога успяват да се докоснат до Настоящето, което се оказва нещо гигантско, нещо непостижимо за обичайното ни стеснено съзнание. То е нещо също така загадъчно и многопосочно, нещо в истинския смисъл на думата мистично, дори сюблимно, Божествено... Нощните пътешественици пътуват към Него. Техния път сочи звездите...

ПРЕМИЕРА I НОВА НОЩНА ГЕОГРАФИЯ аудио-визуален концерт – пътуване

15 май 2025, Зала 2 | 19.00 часа