ОТБЛИЗО С АРТИСТА #17 Антоанета Петрова
Актьорът във всяка възраст трябва да е малко луд (в естетическия смисъл на думата) и да приема предизвикателствата в изкуството.
Води: Стефанѝ Стоева
Усещаш ли Дневникът на един луд, като мъжки текст?
А.П. Да, текстът е мъжки, но темата за съдбата на малкия човек и любовта – несподелена при Попршчин, героя от Дневникът… е общочовешка.
Вечна ли е борбата на малкия човек да „разкъса ципата на своето подтиснато его“, ще настъпи ли момент, в който малки хора не ще има?
А.П. Винаги ще има малки хора, които да се изправят срещу системата и в повечето случаи битката ще завършва с победа на системата и отместване – полудяване на малкия човек.
Валентин Ганев е бил твой преподавател и двамата захапвате гоголевия текст, това се случва преди едно известно време. Какво се промени в поставянето на Дневникът…, как се адаптира той към 2024 г.?
А.П. Когато започнахме репетициите през ноември - декември 2023 г., се питахме с г-н Вальо (така се обръщам към него още от студентските си години) – дали има смисъл да се обръщаме отново към Гогол.
И двамате сме се променили като години, светоусещане, актьорски техники. Най- странното беше, че някак сътворихме един друг Попришчин в същия текст на Гогол. И отговорът е - имаше смисъл да посегнем отново към Дневникът… Аз са себе си открих пластове, който като по-млада не виждах в този текст.
Човек може да полудее във всяка възраст, ти как се чувстваш?
А.П. Актьорът във всяка възраст трябва да е малко луд (в естетическия смисъл на думата) и да приема предизвикателствата в изкуството.
Какво удоволствие ти доставя, да поставяш Дневникът на един луд?
А.П. Винаги преди да изляза на сцената се вълнувам от това – кой (в преносния смисъл) стои в залата и как реагира на спектакъла. Публика и Попришчин в спектакъла Дневникът на един луд са един организъм и в това е предизвикателсвтото и вълнението.
Какво прави интерпретацията ти вълнуваща?
А.П. Не знам, това по скоро е въпрос към публиката след края на спектакъла.