НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО / изложба на Юлиан Табаков
НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО е част от проекта ВИЖДАМ ТЕ.
Проектът прави художествен коментар върху жизнената сила на битието, процеса на свеждането му до инертна маса и впоследствие реодухотворяването на инертната маса и нейното обожествяване. Заглавието отразява и вътрешния ни свят и емоционалната ни връзка с творението около нас по време на този процес чрез три обособени серии от художествени произведения, всяка от тях представяща определена част от разказа, а трите задно затварят кръга на посланието.
ВИЖДАМ ТЕ | серия рисунки – 2024
Творението е красив организъм, съставен от множество форми, безброй същества. Но като че ли рядко виждаме неговата същност, скрита от собствените ни проекции – желания и страхове. А в страха и желанията си се опитваме да капсулираме битието, да го геометризираме и класифицираме. А защо след това да не почерпим от благата му и да отстраним неудобствата? А защо да не го продадем срещу миг удоволствие? А дали ние и светът около нас сме две различни неща, или не причиняваме всичко на самите себе си? Един процес на вглеждане в себе си и едновременно отвръщане от самите нас. Една игра на обич, ненавист и копнеж. А какво би било, ако видим света около нас и успеем да го обикнем? Може би възможност да обикнем самите себе си? Или първо трябва да приемем и обикнем себе си?
НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО | серия обекти – 2024
Серия НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО прави художествен коментар върху опитите ни да опредметим дори най-съкровеното и сакралното и проследява консеквентната загуба на емоционална връзка с битието след превръщането на духа в инертна маса, а наред с нея загубата на самия гъдел да живееш, да дишаш, отразява емоционалния ни заряд и виталната нужда да се свържем със света около нас не само интелектуално и естетически но и емоционално.
Тогава, когато боговете станат предмети,
предметите – продукти,
продуктите се мултиплицират до безкрай.
Тогава когато духът постепенно изгубва одушевеността си и се превръща в инертна маса, а божествата се превърнат в приятни за гледане анонимни фигури, завързани в бездънния чувал на празнотата, клеясващи по душевните ни и битовите ни полички. Някъде най-отдолу, затрупани от безбройните проявления на формата.
А клеят слепва сетивата ни, отделя ни от света около нас.
ВОДНА КУЛА | пространствена инсталация – 2024
Безутешна мъката ти
дави те в собствените ти сълзи,
безспирен водопад обливащ те,
земята под нозете ти суши.
* * *
Как се зароди идеята за тази изложба? Свързана ли е с други твои проекти и по какъв начин?
Ю.Т. Идеята за изложбата, именно серия Небесното войнство, представена в самостоятелна изложба, се роди отдавна, но не бях започнал да работя по въпроса и да си призная, след поканата, отправена от теб, буквално с един разговор всичко се сглоби за една нощ в главата ми.
Самата идея да представя серията самостоятелно е част от творческото течение и поток на мисли.
Небесното войнство е не само част от проект ВИЖДАМ ТЕ, но е носителят на философското послание на цялото заглавие. Заради това самостоятелното представяне на серията е изключително важно за мен като художник, за да мога да затворя проекта и да извървя един напълно завършен и осъзнат творчески процес.
ВИЖДАМ ТЕ се състои от серия ВИЖДАМ ТЕ, серия НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО и пространствена инсталация ВОДНА КУЛА.
Сърцевината на проекта, или казано с други думи – това, което ме вълнува като човек и се опитвам да изразя като художник, е границата между духовното и материалното, поглъщането на духа от материята и празнотата, която остава у нас, когато материята е лишена от дух, а духът превърнат в инертна маса. Намирам го за витално важна тема в момент, в който формата взема превес над съдържанието и същевременно се мултиплицира до безкрай, подлъгва сетивата, а оставя душата да тлее.
Предполагам, че интересът към мъртвото – и намирането на красотата в грозното, както и обратното, е нещо, което е даденост. Понякога един мъртъв обект носи много повече живот дори от живо същество. Трудно е да се обясни, но понякога го виждам ясно. Някак вибрира във въздуха. Един мъртъв предмет може да изпълни пространството напълно и тогава той се одухотворява и се превръща в същество. Много често това са тленни останки от живи същества или предмети, направени от човек, но и в двата случая имат силен енергиен заряд и присъствие.
Мисля, че на човечеството днес му липсва човекът, има множество хора и малцина човеци. Все повече липсват силно одухотворените погледи и тези, които ти дават сила да си стъпиш на краката, и още повече тези, които са до теб и те поддържат, докато се закрепиш на тях – на краката си. Може би духът е скрит зад много завеси и едвам се прокрадва зад тях, а неговото отсъствие има болезнено присъствие.