Духът да си припомни Материята извадка от описанието на пърформанса НЕБЕ ЗЕМЯ - това прераждането ли е?
П.С. Прераждането е самият акт на трансформация. Това, което ме занимава в НЕБЕ ЗЕМЯ е едно вътрешно състояние. То не е в никоя времева линия, а във Време-Пространство, в което всъщност времето не съществува.
Как се хореографира такъв акт на трансормация (прераждане)?
П.С. Действието на спектакъла следва обобщена линия на преход от външния към вътрешния свят.
Това предразполага ли, че духът е затворен във вечен рикушет между земята и небето?
П.С. По-скоро носим и двете в себе си. В спектакъла няма конфликт. Има сливане на двете измерения НЕБЕ и ЗЕМЯ. Желанието ни е да потопим публиката в атмосферата на това сливане. Бихме искали тя да бъде почувствана.
Спектакълът разглежда човешката природа, като нещо многопластово и по-обширно от видимото. Имаме уникалната възможност да наблюдаваме и да участваме в една глобална, значителна промяна и придвижване към Духа. Това не изключва връзката с материалното и по-доброто му разбиране и отношение към него. Разширява се цялостното ни усещане, за това КАКВО сме. В този смисъл - конфликтите малко по малко започват да изчезват.
Каква е твоята религия?
П.С. Вярвам в божествената Енергия и в това, че сме част от нея. Възприемам съществуването тук, като част от един широк спектър на същността. Вярвам, че всичко има енергийна природа и е лъчисто, звучащо, усещащо се.
Имаш ли собствени ритуали, обвързани с движението вътре и вън (на духа и тялото)?
П.С. Да. Работата на компанията (Танцова компания ДЮН) е силно повлияна от тези вътрешни ритуали. Наричаме го Дълбоко слушане. Това е практика на свързване с тялото, на слушане и диалог с него.
Ти казваш, че във вътрешното си пространство, човек като в сън може да види символични образи на човешкия жизнен опит. Това въображение превънато в халюцинация ли е?
П.С. Това не е въображение.
Ако се поставя въпросът така: “човек формира Душата си или Душата си формира тяло” (извадка от описанието на проекта), то това означава ли, че човек оцелява, чрез самоизяждане?
П.С. Когато говорим за Душа или Дух, човешките измерения са съвсем различни от социалната обусловеност, която преживяваме тук. Тялото и Душата са различни пластове, плътности на едно и също същество.
Какво значение имат думите ( монолозите) в толкова мета понятие?
П.С. Те също имат своята метафизична стойност. В представлението се преплитат текстове с духовно значение и текстове от песни, говорещи за човешката същност. Някои от текстовете са отговори на въпроси, които си задавахме, докато търсехме образа на спектакъла. Някои пък са чисто документални – като приспивната песен за мечката и лисицата, която бабата на Цвети /Цветина Матова/ и е пяла в детството. Ние взаимствахме този текст и направихме песен, която в контекста на представлението говори за страха, но също и за илюзията на съществуването. Тя ни приспива и ни въвлича именно във вътрешното пътуване. Друга сведена в процеса песен е молитвата на Хелин /Хелин Хасан/. Хелин е от кюрдски произход и тя написа първата си лична молитва в рамките на процеса НЕБЕ ЗЕМЯ. Теодора Станчева написа прекрасна музика за нея и я превърна в песен. В молитвата се говори за цялостта и връзката със себе си. В спектакъла молитвата се изпълнява, както на български, така и на турски, защото Бог е един, без значение как го наричаш.
Текстът в спектакъла, е като хореографията. За мен пластовете на един спектакъл могат да бъдат всякакви. Няма значение дали говориш, танцуваш или пееш, ако това е което искаш да изразиш.
Страх ли те е от тоталното умъртвяване (на духа и тялото)?
П.С. Не вярвам в тоталното умъртвяване.
Една от успешните български танцови компании за съвременен танц, от зараждането ѝм ги следя, страхотни са!