ОТБЛИЗО С АРТИСТА #13 Василия Дребова
Вълнува ме езикът на чистото присъствие.
Води: Стефанѝ Стоева
Смяташ ли, че човек е обречен на културата и езика си?
В.Д. Да, но не бих използвала думата обречен. Няма как, всяко чувство, което съм изпитала, съм назовала най-напред на български език. Понятията топло, студено, майка, краставица и т.н. са били регистрирани за първи път в мозъка ми с комбинациите от фонеми и букви характерни за българския. Тази памет ме е белязала завинаги, независимо до колко други езика и култури съм се докоснала след това. Това са фабричните ни настройки.
Имало ли е думи, които си не си могла да произнасяш, когато си била малка и си ги запомнила, защото са били емблематични или смешни? Използваш ли ги в сегашния ти речник?
В.Д. Да, даже имам един много ценен списък с такива, който майка ми прилежно е водила. Запомнила съм пакитан (за капитан) и пакаче (капаче) – това езиково явление се нарича метатеза и се среща в речта на много деца. Също така имам жив спомен, как упорито повтарям на майка ми да купи хян (хрян) и на нея ѝ отнема доста време да ме разбере. Използваме ги в семейния жаргон с родителите ми, да.
Ако езикът е в постоянно развитие, то той е в безкрайно развитие. Как би изглеждал/ звучал той след 70 години?
В.Д. Във всяка една сфера нещата вървят към опростяване и уеднаквяване, което от една страна е удобно, от друга - заличава много красиви, но недотам функционални елементи. Езиците сигурно биха били пълни със съкращения и чуждици, които дори не биха били припознавани като чуждици.
Какво е разпределението на ролите в спектакъла Оратория?
В.Д. Много добро! Понякога колективно, а понякога индивидуално преминаваме през задачи за различни речеви ситуации, подобно е на музикална партитура.
Ако можеше да изградиш собствен език, от какви компоненти би бил построен той?
В.Д. Щях да вкарам движения, пеене и малко спорт, за да може докато си говорим да вършим и други полезни и приятни неща. Ако става дума за сценичен език – това е тема, в която мога да потъна с години. Вълнува ме езикът на чистото присъствие. Ако можем да си представим как, например, от една нажежена кожа се отделят невидими молекули във въздуха и въздействат по техен си начин, нещо такова. Езикът вътре в окото, също така.
Какво в Оратория е най-трудно за възприемане? Ами за изиграване?
В.Д. Може би сме малко шумни на моменти...Но впечатленията ми досега са, че публиката доста се забавлява с това представление. А най-трудното за изиграване може би е, че на практика няма изиграване.
Поезията сестра ли е на танца?
В.Д. Да, струва ми се, че определено имат родствена връзка.
Възможно ли е използването на един нов универсален език и нужен ли е?
В.Д. Той съществува, така или иначе, независимо доколко му се доверяваме и ни се налага да го ползваме – езикът отвъд думите. Имам привилегията да ползвам няколко чужди езика, но искрено се радвам, когато срещна човек, с когото не говорим общ език (лингвистично, не метафорично, разбира се) - все по ценно и рядко преживяване, последно ми се случи с възрастна туркиня на едно летище и много се смяхме. Не вярвам, че езикът може да бъде зададен отгоре-надолу, той се самосъздава подобно на клетъчното делене и винаги тръгва от дадена култура, общност. Затова и опитите да се създаде и наложи един език без култура, като есперанто, например, са се провалили.
Коя е най-лошата черта на говоримата реч?
Не се сещам за лоша черта - напротив. Винаги съм се интересувала от употребата на говоримата реч на сцената, особено в работата ми със Студио за документален театър VOX POPULI и в авторските ми проекти. Говоримата реч е непредсказуема, несъвършена и неповторима. Изненадва те, като онези много музикантски парчета, в които очакваш припева, а идва финалът. Може би затова е толкова трудно да се възпроизведе пред камера (ако това минава за лоша черта).
Оратория | съвременен пърформанс 15/12/23 зала 2, 19:00
🎫 БИЛЕТИ 🎫
