By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
We are saturated with media - books, movies, and TV series - exploring how money and power shape the human mind, and this production firmly inserts itself into that category.
And the intriguing part? You get to experience what power actually feels like. You will inevitably question your own moral compass because, if you are lucky, you will witness a side of the power dynamic that others won’t. So, choose your actions carefully: are you going to let the performers lure you in, or not?
Vs what it was about
If you associate power primarily with money, influence, corruption, abuse, and illegality, listen to this: “Power comes slowly. First, it enters through the pores, the posture, the chest, the corner of the mouth, until it takes over the whole body.”
The words are part of the latest performance by Iva Sveshtarova and Vili Prager, which leads us to think about power through the body – a body in whose memory it pulsates, not as an idea, but as a muscle, a habit, a breath. From an instrument of violence, the two choreographers transform the body into a territory of vulnerability, and power into new, seemingly harmless forms. It becomes theater – grandiose, merciless, absurd. In Bodies of Power, bodies are props, the choir is the people, and the stage is life.
Watching the performance, you will inevitably ask yourself: haven’t I seen this before? Yes, you have probably seen it – in archive photos, interviews, and reports from institutions, in courtrooms and court decisions, bills, and regulations.
The performance is not funny, despite the amusing moments in it. It remains unclear what it is making fun of—the body or power, politics or society. The only clear thing is that it all begins with an execution.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 8/10
The few props chosen to elevate the piece worked perfectly. They suggested that luxury is minimal and subtle; in this exploration of power, the set designer stripped the stage of unnecessary objects, leaving only the essential.
I particularly admired the usage of metal pieces used both as a ‘decor’ and as spinning platforms (similar to the turnboards ballerinas use to learn how to make pirouettes).
However, I had some issues tracking the writing shown - an exchange of messages. As I am only beginning to learn the Cyrillic alphabet, I am not yet advanced on my Bulgarian journey. But even with the language skills, it would have been hard to keep turning my head from one side to the other without knowing when to shift focus. It would have been nicer to use light cues or, even better, simply project the screens in the center instead of on the sides.
Lighting Design 8/10
The illumination was effective, but my only issue was, as previously noted, the way projections lacked visual emphasis.
Costume Design 8/10
As this is a movement-heavy performance, costumes were simple and functional, allowing the performers to move without concern for wardrobe malfunctions.
Still, these simple outfits made it perfectly clear whether they were agents, a swan, or Greek statues.
Choreography 10/10
I was impressed by the choreography; my own abs were hurting just by looking at them. They definitely possess incredible core strength to sustain such physicality. If they made any errors, only they know, because the execution appeared flawless to me.
Bonus
Interactions
To me, apart from the whole vibe and aesthetic of the performance, the highlight was the interaction between the performers and the audience. I chose to let them guide me, and I was not disappointed in my choice because I had a blast. Change perspective? Why not? Stand on the stage? Why not? I allowed myself to become an active participant and had an exhilarating time by saying ‘yes’ instead of letting my shy side get the better of me.
Also, it was hard to say no to such convincing people - the performers are masters at luring you in. I say, let them!
The universal verdict
🟡 Yellow: visuals are strong, but some plot nuance might be lost without words.
🔴 Red: heavily reliant on text/wordplay.
The meaning of the play became clear to me once the interactions began, but up until then, I wasn’t sure what I was seeing. I worried I wouldn’t be able to follow the narrative, as there was a lot of reading involved, and as a foreigner, I couldn’t grasp the exchange of messages. So, even if the core of the piece is understandable by the end, I believe it is not completely accessible to foreigners and the d/Deaf community.
Final thought for the ‘outsider.’
Definitely a play to give a chance to. Even if you won’t be able to comprehend every word, the choreography and directing choices make it captivating. Plus, whatever your choices are going to be, I am sure you will have a thrilling experience - I did.
P.S.
If you enjoy champagne, make sure to change perspective if they ask you to.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
Безмълвният синопсис
Наситени сме с медии – книги, филми и телевизионни сериали – които изследват как парите и властта оформят човешкия ум, а тази постановка уверено се вписва в тази категория.
И най-интересното? Получавате възможност да усетите какво всъщност означава властта. Неизбежно ще поставите под въпрос собствения си морален компас, защото, ако имате късмет, ще видите страна на динамиката на властта, която други няма да зърнат. Затова избирайте действията си внимателно: ще позволите ли на изпълнителите да ви въвлекат, или не?
За какво всъщност беше
Ако свързвате властта предимно с пари, влияние, корупция, злоупотреба и незаконност, чуйте това:
„Властта идва бавно. Първо прониква през порите, стойката, гърдите, ъгълчето на устата, докато не завладее цялото тяло.“
Тези думи са част от най-новото представление на Ива Свещарова и Вили Прагер, което ни подтиква да мислим за властта през тялото – тяло, в чиято памет тя пулсира не като идея, а като мускул, навик, дъх. От инструмент на насилие, двамата хореографи превръщат тялото в територия на уязвимост, а властта – в нови, на пръв поглед безобидни форми. Тя се превръща в театър – грандиозен, безмилостен, абсурден. В „Bodies of Power“ телата са реквизит, хорът е народът, а сцената е животът.
Докато гледате представлението, неизбежно ще се запитате: не съм ли виждал това преди? Да – вероятно сте го виждали в архивни снимки, интервюта и репортажи от институции, в съдебни зали и решения, в закони и регулации.
Представлението не е смешно, въпреки забавните моменти в него. Остава неясно на какво точно се подиграва – на тялото или на властта, на политиката или на обществото. Единственото сигурно е, че всичко започва с екзекуция.
Визуално-драматургичен разбор
Сценография 9/10
Малкото на брой реквизити, подбрани да издигнат спектакъла, работеха отлично. Те подсказваха, че луксът е минималистичен и фин; в това изследване на властта сценографът е лишил сцената от излишни обекти, оставяйки само същественото.
Особено ми хареса използването на метални елементи както като „декор“, така и като въртящи се платформи (подобни на тези, които балерините използват, за да упражняват пируети).
Все пак имах трудности да проследя текста – размяна на съобщения. Тъй като едва започвам да уча кирилицата, все още не съм напреднала в изучаването на български. Но дори и с езикови умения би било трудно непрекъснато да местиш погледа си от едната страна към другата, без да знаеш кога да го направиш. Би било по-добре да се използват светлинни акценти или още по-добре – екраните да се проектират централно, вместо отстрани.
Осветление — 8/10
Осветлението беше ефективно, но както вече отбелязах, проблемът беше липсата на визуален акцент при прожекциите.
Костюми — 8/10
Тъй като това е представление с интензивно движение, костюмите бяха семпли и функционални, позволявайки на изпълнителите да се движат свободно.
Въпреки това тези изчистени облекла ясно показваха дали персонажите са агенти, лебед или древногръцки статуи.
Хореография — 10/10
Бях силно впечатлена от хореографията – коремните ми мускули се напрягаха само докато ги гледах.
Изпълнителите притежават невероятна сила в центъра на тялото, за да поддържат такава физическа интензивност. Ако са допуснали грешки, само те знаят, защото изпълнението изглеждаше безупречно.
Бонус
Взаимодействия
За мен, освен цялостната атмосфера и естетика, акцентът беше взаимодействието между изпълнителите и публиката. Избрах да им се доверя и не съжалявам – преживяването беше изключително. Смяна на перспектива? Защо не. Да се кача на сцената? Защо не. Позволих си да стана активен участник и изживях нещо вълнуващо, като казвах „да“, вместо да се поддам на притеснението си.
Освен това е трудно да откажеш на толкова убедителни хора – изпълнителите са майстори в това да те въвлекат. Аз казвам: позволете им!
Общата оценка
🟡 Жълто: силни визуални елементи, но част от нюансите на сюжета може да се изгубят без думи.
🔴 Червено: силно зависимо от текст и словесна игра.
Смисълът на представлението ми стана ясен едва когато започнаха взаимодействията, но дотогава не бях сигурна какво точно гледам. Притеснявах се, че няма да мога да проследя наратива, тъй като имаше много четене, а като чужденка не успявах да разбера обмена на съобщения. Затова, макар основната идея да става ясна накрая, смятам, че спектакълът не е напълно достъпен за чужденци и за глухата/слабочуващата общност.
Финална мисъл за „външния човек“
Определено си струва да му дадете шанс. Дори да не разберете всяка дума, хореографията и режисьорските решения го правят завладяващ. А каквито и избори да направите, съм сигурна, че преживяването ще бъде вълнуващо – за мен беше.
П.П.
Ако обичате шампанско, не забравяйте да смените перспективата, ако ви помолят.