#1 What should we play tonight?
Magnifico | HaHaHa ImPro Theater. Nothing is written in advance – everything is born before your eyes, here and now. Everything is improvised with the participation of the audience and the actors!
By Angelica Scarante
The ‘Silent’ synopsis
An improv group decides what they are going to show to the public by having one person from it decide between 3 different movie trailers and who should take over the role of the protagonist(s).
Vs
What it was about
“Magnifico” is an improvisational theater experiment in which actors create an entire performance inspired by a trailer for a film that has not yet been released, randomly selected by the audience.
Visual Dramaturgy Scorecard
Scenography 8/10
Only chairs could be seen on stage as ‘props’, however, chairs can basically become everything, from a fortress, to a car, to a shield. It all comes to how the actors decide to play with them.
Lighting Design 8/10
Improvising a play is not a simple task, and neither is it to match the lighting quickly with the vibe of the scene. In this case, the lightning tech did a phenomenal job by mostly using colors that resembled the mood of the scene.
The lights were used following a scheme:
white light > normal conversations/monologues. Used to light the scene; red light > scary and fight scenes (e.g., a zombie attack), blue light > sad scenes (e.g., the - almost - death of a character).
From this point of view, everything was on point as white is the color of cleanliness, blue is the color of sadness, and red is the color of danger.
What I believe could be improved is the rhythm differences. The light was always directly hitting the characters, but they could have made them flicker from time to time, especially in fight scenes, to give a deeper feeling of brutality.
Costume Design 6/10
They did not have any costumes, apart from their very colorful t-shirt with the name of their group on it.
Choreography 9/10
Yes, improv theatre relies a lot on what lines are being said and how they are said. But it wouldn’t work without action, and this show had A LOT of action.
The actors were not afraid to use their bodies in any sort of way, even by throwing themselves on the floor when needed.
And this alone gives the audience something to laugh at. The kids were especially entertained by the physicality of it all.
Bonus
The soundscape
What truly stood out and fascinated me was the ability of the musician to quickly come up with the right music for the setting. The scenes really came to life once the music started to play, and I could sense that even the actors were more connected to the scene’s depth because of it - even if sometimes it was hard for them to keep composure when the jokes were too funny.
So, kudos to the musician!
The universal verdict
🟡 Yellow: Visuals are strong, but some plot nuance might be lost without words.
🔴 Red: Heavily reliant on text/wordplay
I decided to go with both yellow and red because I think it really depends on the person viewing it; some might enjoy it despite not being able to understand the jokes being said, and others might feel really frustrated by it.
I was delightfully pleased by their playfulness. It was as if I was watching 5 brothers (Ivaylo Rogozinov, Vasil Bovianski, Toni Karabashev, Svetlozar Nachev) performing for their parents and relatives, which made me feel at home because I used to do that with my brother as well, before developing stage fright.
On the other hand, I would have loved to understand some jokes they were making, since everyone else seemed to enjoy them. Some people really burst out laughing, and that alone made me happy: to me, there is nothing more healing than to hear people laugh and see people enjoy their life - it gives me a rush of dopamine and makes me want to reach a better version of myself.
Final thought for the ‘outsider’
I say to think of it as if you were going to see a mimic play: words don’t count, only movements and what you see in them.
P.S.
For my Italian fellows, they are very similar to Aldo, Giovanni, and Giacomo: fun, over the top, and authentic.
They know how to laugh at their own jokes and also how to land them to the audience, not just through words but through the ‘simple’ act of body language.
So if you like the Italian trio, you’ll definitely enjoy the team of HaHaHa ImPro Theatre.
БЪЛГАРСКА ВЕРСИЯ
от Анджелика Скаранте
Тихият синопсис
Импровизационна трупа решава какво представление да покаже на публиката, като един от участниците избира между три различни филмови трейлъра и определя кой ще влезе в ролята на главния герой (или герои).
Срещу
Какво всъщност беше
„Magnifico“ е импровизационен театрален експеримент, в който актьорите създават цяло представление, вдъхновено от трейлър на филм, който още не е излязъл — избран на случаен принцип от публиката.
Visual Dramaturgy Scorecard
Сценография 8/10
На сцената имаше само столове като реквизит, но точно в това беше магията — столовете могат да се превърнат във всичко: крепост, кола, щит. Всичко зависи от въображението и играта на актьорите.
Осветление 8/10
Импровизацията сама по себе си е трудна, а да се напасва осветлението в реално време към настроението на сцената — още повече. Тук обаче осветителят се справи отлично, използвайки цветове, които ясно отразяваха емоцията на момента.
Светлината следваше ясна логика:
бяла светлина → нормални разговори и монолози;
червена светлина → напрегнати, страшни или бойни сцени (напр. атака от зомбита);
синя светлина → тъжни моменти (напр. почти смъртта на герой).
Всичко това работеше много добре — бялото като неутралност, синьото като тъга, червеното като опасност.
Единственото, което според мен липсваше, беше повече ритмично разнообразие. Светлината почти винаги стоеше статична върху актьорите. Леко премигване или динамика, особено в екшън сцените, би добавило още напрежение и усещане за суровост.
Костюми 6/10
Реално нямаше костюми — само цветни тениски с името на групата.
Хореография 9/10
Импровизационният театър разчита не само на репликите, но и на действието — и тук действие не липсваше.
Актьорите използваха телата си без притеснение — хвърляха се на пода, движеха се активно, реагираха физически на всяка ситуация.
Тази физикалност сама по себе си носеше много хумор. Децата в публиката бяха особено запленени именно от това.
Бонус
Звукова среда
Най-силно ме впечатли музикантът. Способността му да създава на момента точната музика за всяка сцена беше наистина забележителна.
Музиката буквално „вдигаше“ сцените — придаваше им живот и дълбочина. Усещаше се как и самите актьори влизат по-дълбоко в ситуацията благодарение на нея.
Понякога дори им беше трудно да запазят сериозност, когато сцените ставаха прекалено смешни — което само добавяше чар.
Наистина — адмирации за музиканта!
Обща оценка
🟡 Жълто: Визуално силно представление, но част от нюансите в сюжета може да се изгубят без разбиране на думите.
🔴 Червено: Силно разчита на текст и игра на думи.
Избрах и двете, защото преживяването зависи много от зрителя — някои ще се забавляват дори без да разбират всичко, а други може да останат по-скоро дистанцирани.
Бях искрено очарован от тяхната игривост. Усещането беше сякаш гледам петима братя (Ivaylo Rogozinov, Vasil Bovianski, Toni Karabashev, Svetlozar Nachev), които се забавляват, докато играят пред близките си. Това ми подейства много лично и топло — напомни ми как и аз правех подобни неща с брат ми, преди да развия сценична треска.
От друга страна, ми се искаше да разбирам повече от шегите им, защото хората около мен очевидно им се наслаждаваха истински. Имаше моменти, в които публиката избухваше в смях — и само това беше достатъчно да ме направи щастлив.
За мен няма нищо по-заразително от смеха — той носи усещане за лекота, радост и дори мотивация да станеш по-добра версия на себе си.
Финална мисъл за „външния зрител“
Подходете към него като към мим театър — думите не са най-важното. Важни са движенията и това, което успявате да разчетете в тях.
P.S.
За италианците — много напомнят на Aldo, Giovanni e Giacomo: експресивни, малко „over the top“, но напълно искрени.
Те не само се смеят на собствените си шеги, но и умеят да ги предават на публиката — не само чрез думи, а чрез езика на тялото.
Ако харесвате италианското трио, почти сигурно ще ви допадне и екипът на HaHaHa ImPro Theatre.