Пианисимо – безмилостна ирония на до болка познатите фигури на властта (семейството, пола, социланата роля) и нейното сублимиране в агресивни еротични представи и сексуално насилие, превърнати в обсебващо преживяване и панорама на цялото общество, спектакълът се опитва да смъкне маските от лицето на обществото, разобличвайки го.
БИЛЕТИ
Възможно ли е семейството да не бъде система на контрол? Не се ли губи тогава статутът на неговата символност?
В. В. Контрол ДА, но не и отнемане на свобода. Имам предвид всички роли в тази група - семейственост.
Опитва ли се представлението да разкаже личната история на героинята от книгата или се фокусира да изгради панорама на обществото?
В. В. Преди всичко разказ за личната история на героинята, а дали в съзнанието на зрителя, успоредно на този разказ ще се появи панорама на обществото за сега не знам. Може би там, където се срещнат личната история на персонажа с тази на зрителя, при настъпилия взрив от срещата ще се породи нещо още…
По какъв начин спектакълът работи с темата за интериоризираната вина и самонаказанието?
В. В. Задавайки въпроси и предпазвайки се от отговори.
Драматургичен колаж, а не в класическа сценична адаптация. Какво тласна в тази посока?
В. В. Първият ни въпрос беше: Как да се справим с този роман?, като вземем заедно всичките му белетристични характеристики. Четяхме го по хронологичен ред на страниците; от средата към началото; от края към началото… Историята се подреждаше като колаж, както в живописта, от където е заимстван този термин. Червения цвят на тайно купената нова рокля или секси банските на момчето в езерото; задушното и тясно пространство на претъпкания автобус; тюркоаза на разкъсаната рокля; сивотата на оределите срамни косми под затлъстелия корем на майката, изграждат едно психологическо и картинно пространство в което се поместват фрагменти от историята. Тези фрагменти могат да бъдат подреждани и преподреждани.
Как превеждате агресивните еротични фантазии на театрален език, без да разчитате само на шок?
В. В. ММММ!!! ШОК… ММММ!!! Агресивни еротични…
Голям проблем е инсценирането на този текст. Когато започнахме бях сигурна, че не могат да се приложат еднопланови, едножанрови театрални техники. Този текст за мен не може да се изрече с техника на Преживяването.
Тогава КАК?
И отново се обърнах към нещо познато и забравено от собствената ми театрална практика - сценичният вид ФОНОПТИКАФОРМА - виждам и чувам- по отделно и заедно; Свързвам и разделям за да остана в историята без да злоупотребявам с понятието… шок.
Как присъства тишината във воайорството?
В. В. Агресивно и шумно.
Как сценографията и пространството участват в усещането за контрол и наблюдение?
В. В. Отвореност и прозрачност.
Има ли в спектакъла момент, в който зрителят трябва да се почувства съучастник?
В. В. Такива моменти сигурно ще има… МНОГО… но нека позволим на зрителя да ги запази в тайна, без да се срамува и притеснява. Изваждаме на показ, както прави и самата Йелинек, тайните в един дом, за да дадем възможност и право на зрителя да съпреживее своите тайни… може би това е
да си съучастник?
ПРЕМИЕРА | Пианисимо | Театър Студио Персона 19 март 2026